— Разбирам концепцията — отвърнах аз. — Но не съм сигурен, че почитам който и да е бог. Не и по начина, който имат предвид повечето хора, когато казват, че почитат Бог.
— Нито пък аз — каза Котешкото лице. — Но ако видиш кой ме призова — не само мен, а и много други същества — ще се убедиш, че има богове. Те не са такива, разбира се, макар да има мнозина, които смятат, че са. Просто са форма на живот, биологична или друга — за което не мога да съм сигурен — чийто разум е започнал да се развива отрано и през милионите години са станали достатъчно мъдри или са имали достатъчно късмет, за да избегнат катастрофалните събития, които толкова често са причина за упадъка или загиването на разума. Възможно е по някое време да са били биологични; естествено, трябва да са били. Не съм сигурен какво са сега — през дългите хилядолетия може да са се изменили…
— Значи ти си ги виждал? Срещал ли си се с тях?
— Абсолютно никой не се е срещал с тях. Те са над каквото и да е общуване с други същества. Презират ни или може би се страхуват от нас, недостойна мисъл, която ме преследваше по едно време. Трябва да съм бил единственият, защото никой друг никога не ми е казвал такова нещо. Но веднъж зърнах един от тях или поне си мисля, че го зърнах, макар че не го видях ясно. За да направят впечатление на доброволците, те им позволяват да ги съзрат — макар че внимават да не ги видят прекалено ясно — или през някакво було, или сянката на някой от тях. Нямам представа как точно.
— И ти не си бил впечатлен?
— На времето може и да съм бил. Беше толкова отдавна, че ми е трудно да си спомня. Според вашето летоброене, навярно преди един милион години. Но си мислех за това и реших, че дори да съм бил впечатлен, не е трябвало да бъда.
— Това техният град ли е? „Градът на боговете“?
— Щом искаш да мислиш за него така. Планиран е от тях, макар че не са го построили те. Всъщност, това не е град. Това е планета, покрита от сгради и съоръжения. Ако градът е такъв, значи това е град.
— Спомена, че е галактическа щабквартира.
— Точно така. Галактическа щабквартира, а не галактическата щабквартира. Може да има и други, за които не знаем. Други богове, за които не знаем. Струва ми се вероятно да има други галактически единици, които функционират точно като този град, но без нужда от главна щабквартира. В никакъв случай нещо толкова официално като щабквартира, а навярно някакъв друг план, който върши много повече работа.
— Ти просто предполагаш, че може да има други щабквартири. Но не знаеш.
— Галактиката е голяма. Не знам.
— Тези същества, тези богове завладяват планети и ги експлоатират, така ли?
— Експлоатират ли? Схващам смисъла, но концепцията не ми е ясна. Искаш да кажеш притежават? Или използват?
— Да.
— Не е така — отвърна Котешкото лице. — Само информация. Познанието, това ги интересува.
— Искаш да кажеш, че събират познание?
— Точно така. Схватливостта ти ме удивлява. Те пращат кораби с много изследователски групи. Спускат една изследователска група тук, друга там. По-късно друг кораб идва и ги прибира една след друга. Аз бях в една изследователска група, последната. Бяхме спуснали още четири.
— Значи корабът ти се е разбил?
— Да. Не разбирам как можа да се случи. Всеки от нас е специалист. Знае си своята работа, нищо друго. Съществата, които управляваха кораба, също бяха специалисти. Би трябвало да разберат, да го предвидят. Катастрофата не би трябвало да се случи.
— Казал си на Хайръм или на Райла, казал си на един от двама им, че не знаеш местоположението на планетата, от която идваш. Значи затова не знаеш — защото това не е по твоята специалност. Знаел е само пилотът или пилотите.
— Моята специалност беше само да пътувам във времето. Да наблюдавам и да документирам миналото на изследваната планета.
— Искаш да кажеш, че вашите планетарни проучвания не са се отнасяли само до настоящето, но и до онова, което е било в миналото. Изучавали сте еволюцията на всяка планета.
— Така трябва. Настоящето е само част от въпроса. Важно е и как се е стигнало до това настояще.
— Другите са загинали по време на катастрофата. Но ти…
— Имах късмет — прекъсна ме Котешкото лице.
— Но когато си стигнал тук, ти не си изследвал миналото. Останал си в Уилоу Бенд или на мястото, което е щяло да стане Уилоу Бенд.
— Направих само няколко екскурзии. Само моите наблюдения нямаше да имат никаква стойност. Проправих път за други. И още нещо: знаех, че ще дойде кораб, за да ни прибере. Те нямаше да знаят за катастрофата и щяха да очакват да ни открият. И си казвах, че щом корабът би трябвало да пристигне, аз трябва да съм тук и да го посрещна. Не можех да си тръгна. Ако отидех в миналото, нямаше кой да ме повика обратно, ако пристигнеше кораб. Щяха да открият следи от катастрофата, да решат, че всички сме мъртви и нямаше да ме чакат. За да ме приберат, за да ме спасят, както казвате вие, аз знаех, че трябва да съм близо до мястото на катастрофата, за да могат да ме намерят.