Да, дами и господа, разбира се, че има модел. Как никой още не може да го разбере? Защо винаги оставаше неразбран?
В два през нощта Томас Пиърс изпрати на преследвачите още едно гласово съобщение: Инес в Атлантик Сити.
116.
Да пукне дано! Едва бе минал половин ден, откакто бяхме открили трупа на Антъни Бруно, и той ни пращаше още едно съобщение. Вече бе убил следващата си жертва.
Тръгнахме веднага. Две дузини от групата се спуснахме към Атлантик Сити, молейки се да е още там, молейки се някоя на име Инес още да не е разфасована и „проучена“ от господин Смит и след това захвърлена като прочетен вестник.
Инес, Атлантик Сити — повтарях си аз непрекъснато наум. — Не звучи ли като Изабела?
Установихме се в офиса на ФБР, който бе само на няколко пресечки от стария Стийл Пайър и така наречения „Велик дървен път“. В толкова малък офис обикновено имаше не повече от четирима агенти. Специалността им бе организирана престъпност и хазарт и в Бюрото не ги смятаха за кой знае колко активни работари. Изобщо не бяха подготвени за появата на жесток и непредсказуем убиец, който съвсем доскоро сам е бил много добър агент.
Някой бе купил цял куп вестници и ги бе струпал на заседателната маса. Нюйоркските и филаделфийските вестникари бяха изпаднали в истерия:
Дойде и Сампсън от Вашингтон. И той искаше да пипне Пиърс, както всеки от нас. Той, Кайл и аз работехме заедно, напъвахме мозъците си да познаем какъв ще бъде следващият ход на Пиърс/господин Смит. Сондра Грийнбърг от Интерпол също работеше с нас. Доста пътуване й се бе насъбрало напоследък и около очите й имаше тъмни сенки, но познаваше Пиърс и бе видяла всички убийства в Европа.
— Абе тоя да не страда от раздвоение на личността? — раздразнено попита по едно време Сампсън. — Смит и Пиърс.
Поклатих глава:
— Изглежда, винаги упражнява пълен контрол над действията и постъпките си. Създал е „Смит“, за да му послужи за някаква друга цел.
— Съгласна съм с Алекс — обади се от другата страна на масата Сондра. — Но каква е тази скапана цел?
— Каквато и да е, дава резултат — присъедини се и Кайл. — Кара ни да преследваме господин Смит из половината свят. И още го преследваме. Никой досега не се е ебавал с Бюрото по този начин.
— Дори и великият Хърбърт Хувър35? — подметна Сондра и намигна.
— Е — омекна Кайл, — като истински психопат, Хувър сам по себе си е бил от класа и не се брои.
Станах и отново закрачих из стаята. Хълбокът ме болеше, но не исках никой да разбере. Щяха да ме изпратят вкъщи и щях да изпусна шоуто. Започнах да разсъждавам на глас — понякога помага:
— Опитва се да ни каже нещо. И го прави по много странен начин. Инес. Името ми напомня за Изабела. Мислите му са завладени от Изабела. Да бяхте видели апартамента в Кеймбридж. Снимките й са навсякъде. Дали Инес не е някакъв заместител на Изабела? Дали Атлантик Сити не е някакъв заместител на Лагуна Бийч? Да не би да иска да каже, че отнася Изабела у дома? Защо да я отнася у дома?
Продължавах да бъбря, без да спирам — най-невероятни догадки, свободни асоциации, несигурност, страх, горчиво разочарование. Доколкото можех да преценя, нищо ценно не бе казано през целия ден, че и до късно през нощта, но кой ли пък би могъл да прецени точно?
Пиърс не направи друг опит да се свърже с нас. Повече гласови съобщения не постъпиха. Това малко ни изненада. Кайл се страхуваше, че той се е преместил и че ще продължава да се мести от място на място, докато съвсем не ни подлуди. Шестима останахме в офиса през цялата нощ и спахме с дрехите кой където намери — по столове, по маси и дори направо на пода.
Крачех вътре из офиса и понякога излизах навън, опитвайки се да успокоя болките в стомашната си област.
Към каква логическа система се придържа? Господин Смит е негово създание, неговият мистър Хайд. Каква е задачата на господин Смит? Защо е тук? Крачех около офиса и от време на време си говорех на глас.
35
31-ият президент ни САЩ — от 1929 до 1933 г. — е имал търкания с ФБР относно правомощията на създаденото през 1908 г. Бюро. — Б.пр.