Споменът за гласа й бе с мен по целия път за Вашингтон. С гърмящи камбани.
Деймън, Джани и аз прекарахме цялата сутрин в трескави приготовления. Първо се отбихме да напазаруваме в „Ситронела“, а после и в „Джайънт“. Veni, vidi, Visa36.
Почти бях забравил Пиърс/господин Смит, което не ми пречеше да си нося пистолета в специален кобур на глезена.
В „Джайънт“ Деймън отиде да потърси къде може да намери тортила и двамата с Джани останахме сами. Знаех, че умира от нетърпение да бъбри — имаше развито, понякога дори прекадено развито въображение, и нямах търпение да разбера какво й е на ума.
Джани имаше за задача да бута количката и металната й дръжка бе на нивото на очите й. Обърнала глава към лавиците на щанда, тя се взираше в изобилието хранителни стоки, обръщайки внимание на изгодните цени. Нана Мама я бе научила на тънката наука на пазаруването, а по-голямата част от сметките тя ги извършваше наум.
— Хайде сега, говори — казах аз. — Моето време е твое. Татко си е вкъщи.
— За днес — отвърна тя и ме погледна укорително.
— Не е лесно да си зелен — забелязах, използвайки една стара наша парола от репликите на най-известната жаба в света — Кърмит.
Тя я отмина с безразлично свиване на раменете. Дааа, примирието нямаше да бъде лесно.
— Сърдите ли ми се вие двамата с Деймън? — попитах аз с възможно най-примирителен тон. — Кажи ми истината, маце!
Тя омекна малко.
— О, не е само това, тате. Ти се стараеш колкото можеш — каза тя и най-сетне погледна към мен. — Опитваш се, нали? Просто е много трудно, когато те няма вкъщи. Самотно ми е без теб. Не е същото, когато те няма.
Поклатих глава, усмихнах се и се запитах откъде ли й идват такива мисли в главата. Нана Мама се кълнеше, че Джани си имала собствено мнение.
— Харесват ли ти плановете ни за вечеря? — попитах, внимателно опипвайки почвата.
— О, абсолютно! — разцъфтя тя изведнъж. — Това не е никакъв проблем. Много обичам гости за вечеря.
— А Деймън? Как приема гостуването на Кристин довечера? — попитах аз довереничката си.
— Малко го е страх, защото тя е директорка на училището ни. Но се сдържа. Знаеш го Деймън. Мъжко момче.
Кимнах:
— Знам го. Значи вечерята не е проблем? А теб не те ли е малко страх?
Джани поклати глава:
— Ами! Не е това. Една вечеря не може да ме изплаши. Вечерята си е вечеря.
Ама че умница! И толкова деликатна за възрастта си. Все едно че разговарях с възрастен човек. Вече бе поет и философ на всичкото отгоре. Много ми харесваше това у нея.
— Трябва ли непрекъснато да го гониш? — попита тя. — Тоя глупак господин Смит… Ама какво ли те питам. Трябва, разбира се — отговори си тя сама.
Повторих нейната реплика отпреди малко:
— Старая се колкото мога.
Джани се вдигна на пръсти. Наведох се ниско надолу, но не толкова, колкото друг път. Тя проточи вратле и ме целуна шумно по бузата.
— Бууум! — надникна Деймън иззад ъгъла на щанда.
Главата му бе обрамчена от цяло червено-бяло-синьо море от бутилки и кутии пепси. Дръпнах го към нас и го целунах по бузата. Целунах го по главата и го притиснах към себе си така, както правеше с мен баща ми много, много отдавна. Цял спектакъл направихме с нашите прегръдки и целувки в средата на пътеката между щандовете. Прекрасен спектакъл.
Божичко, колко ги обичах двамата и каква дилема представляваше тази моя обич. Глокът на глезена ми тежеше цял тон и сякаш ме пареше по крака. Искаше ми се да го махна и никога вече да не го сложа.
Знаех обаче, че няма да го направя. Томас Пиърс още бе на свобода, а също и господин Смит, и всички останали. Поради някаква причина смятах, че именно аз съм този, който трябва да ги хване, така че животът да стане по-безопасен за всички.
— Тате, слез на земята — смръщи гладкото си челце Джани. — Виждаш ли? Пак отлетя нанякъде. При господин Смит, нали?
120.
Кристин може да те спаси. Ако изобщо някой може, ако изобщо е възможно да бъдеш спасен на този етап от живота ти.
Някъде около шест и половина същата вечер отидох да я взема от Мичълвил. Хълбокът отново ме болеше и се чувствах разнебитен, но за нищо на света не бих се отказал от това.
36
Дойдох, видях, платих с „VISA“ — перифраза на крилатата латинска фраза „Дойдох, видях, победих“. — Б.пр.