Отвори ми вратата, облечена в ярка лятна рокля с цвят на мандарина и еспадрили с високи токчета. И както винаги, изглеждаше малко над върха. На рамото й се мъдреше украшение с мънички камбанки. Ама тя наистина щеше да бие камбаните.
— Камбани — казах аз с усмивка.
— И още как. Да не помисли, че си правя майтап?
Обхванах я в прегръдките си направо на входа, заобиколени от цъфналата в червено и бяло арка от рози пред вратата. Притиснах Кристин силно към себе си и се зацелувахме.
Целият потънах в сладките й нежни устни, в ръцете й. Дланите ми литнаха към лицето й, пръстите лекичко погалиха скулите й, носа, очите.
Шокът от близостта ме разтърси и мисълта ми забуксува на едно място. Господи, от колко време ми е липсвало това чувство!
Отворих очи и видях, че ме гледа. Имаше най-изразителните очи, които съм виждал.
— Обичам начина, по който ме прегръщаш, Алекс — прошепна тя, но очите й говореха много повече. — Обичам да ме галиш така.
Без да спираме да се целуваме, двамата отстъпихме навътре и затворихме вратата.
— Имаме ли време? — засмя се тя.
— Шшшт. Само луд би казал, че нямаме. А ние не сме луди.
— Разбира се, че сме.
Ярката рокля се свлече на земята. Приятно ми бе да докосвам ефирната материя, но далеч по-приятно бе да плъзгам пръсти по голата й кожа. Изпитвах странното чувство, че вече съм бил тук с нея, може би насън. Като че ли много отдавна съм си представял този момент и ето че той се сбъдваше.
Тя ми помогна да сваля дълбоко изрязания й бял сутиен. След това се преборихме и с бикините — четири ръце, работещи трескаво, пречейки си една друга от бързане. И след това изведнъж се оказахме голи, с изключение на огърлицата, проблясваща с опалови пламъчета около шията й. Спомних си една поема, нещо за магията в голите тела на двама влюбени, как започвала с мек проблясък на бижу или нещо подобно. Бодлер? Захапах я нежно за рамото. Тя отвърна.
Толкова бях възбуден, че ме заболя, но болката бе изящна, болката разполагаше със своя собствена дива мощ. Обичах тази жена — тя ме възпламеняваше с лекота, с всеки милиметър от себе си.
— Знаеш ли — прошепнах задъхано, — ти май малко ме подлудяваш.
— О! Само малко?
Плъзнах устни надолу по гърдите, по корема й. Ухаеше съвсем леко на парфюм. Зацелувах я между краката и тя започна тихо да простенва името ми, а след няколко секунди вече не толкова тихо. Проникнах в Кристин така, както се бяхме облегнали на кремавата стена в хола и като че ли искахме да потънем в нея.
— Обичам те — прошепнах аз.
— Обичам те, Алекс.
Тя бе силна, нежна, грациозна — всичкото това накуп. Танцувахме, и то не в преносния смисъл на думата. Наистина танцувахме.
Обичах музиката на гласа й, тихите стенания, мелодията, която пееше винаги когато бе с мен в такова положение.
После и аз запях с нея. Гласът ми дойде за първи път от толкова години насам. Нямам представа колко време прекарахме така. Времето нямаше нищо общо тук. Понякога то бе вечно, а понякога — толкова реално и прекрасно съвпадащо с действителността.
Двамата с Кристин плувнахме в пот. Дори стената зад гърба ми бе мокра и хлъзгава. Бясната езда в началото, задъханите тласъци напред и назад бяха преминали в по-бавен ритъм, който обаче бе дори още по-силен. Осъзнавах, че животът наистина е стерилен без страсти от такъв вид.
Движенията ми вътре в нея едва се усещаха. Тя се стегна около мен и ми се стори, че усещам ръбчетата й. Потънах още по-дълбоко в нея и Кристин като че ли се възпламени. Започнахме трескаво да се притискаме, да се тласкаме един в друг, мъчейки се да се допрем с всяка точка от телата си. Потреперихме и това сякаш ни доближи още повече.
Кристин свърши с продължителен стон и миг след това я последвах и аз. Танцувахме и пеехме. Усетих как се стапям в Кристин и двамата зашепнахме да, да, да, да, да, да. Никой не би могъл да ни пипне тук — пито Томас Пиърс, нито който и да е друг.
— Хей, казах ли ти, че те обичам?
— Да, но искам пак да ми го кажеш.
121.
Децата са много по-умни, отколкото смятаме. Децата знаят кажи-речи всичко и понякога го научават дори преди нас.
— Ама вие двамата закъсняхте! Да не сте спукали гума? — пожела да узнае Джани, когато двамата с Кристин застанахме на прага. — Или сте се мляскали някъде?