— Виж ти кой излязъл да глътне малко чист въздух — възкликна тя.
— Когато бях в гимназията — започнах, докато тя продължаваше да върти въжето, — си имах приятелка. Беше през първата и втората година.
— Ммммм. Хубава и ревностна католичка. С бяла блузка, плисирана поличка и обувки без токове.
— Беше много хубава. Всъщност тя сега е ботаничка. Разбираш ли, хубава. Ходех пеша чак до Саут Карълайна Авеню само за да я видя за няколко минутки как излиза от училище. Бях направо отнесен.
— Сигурно обувките без токове са ти подействали. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че пак си отнесен? — засмя се Кристин.
Децата едва ли разбираха какво си говорим, но и те се засмяха заедно с Кристин.
— Аз съм нещо повече от отнесен. Отвян съм.
— Ами че това е много хубаво — каза тя, продължавайки да върти въжето и да се усмихва на децата, — защото и аз съм така. И когато този твой случай приключи, Алекс…
— Каквото кажеш. Само думичка казваш и е готово.
Очите й заблестяха по-силно от обикновено.
— Един уикенд далеч от всичко. Може би в някой селски мотел или което и да е затънтено място.
Ужасно ми се искаше да я грабна и да я притисна в прегръдките си. Да я грабна и да я покрия с целувки направо тук, пред очите на децата, но това даже не биваше да си го помислям.
— Става — отвърнах твърдо. — Давам дума.
— Ще ти напомня, не се бой. Отвян, а? Харесва ми. Да видим къде ще ни отвее вятърът през уикенда.
124.
Върнал се обратно вкъщи, работих по случая с Пиърс, докато стана време за вечеря. Хапнах набързо един хамбургер с грахово пюре заедно с Нана и децата. После Нана ми отряза малко от кекса, след което отново се оттеглих в стаята си. Добре нахранен, но изпитващ дълбоко недоволство.
Нямаше как да го избегна — бях обезпокоен. Томас Пиърс може би се е нахвърлил върху друга жертва. Може би в момента планира следващата си „аутопсия“. Можеше всеки момент да изпрати ново съобщение.
Препрочетох бележките, разлепени по стените в стаята ми. Отговорът като че ли бе на върха на езика ми и това ме побъркваше. Животът на хората висеше на косъм.
Той бе „пронизал“ сърцето на Изабела Кале.
Апартаментът в Кеймбридж бе превърнат от него в светилище в нейна памет.
Той се бе върнал „у дома“, когато отиде на Пойнт Плезънт Бийч. Имахме възможност да го хванем там, ако бяхме достатъчно находчиви, ако бяхме поне толкова добри, колкото него.
Какво пропускахме? ФБР и аз.
Поиграх си още малко с думите, подхванати като нишки.
Той винаги „пронизва“ жертвите си. Питах се дали не е импотентен, или се е превърнал в такъв, неможещ да има сексуална връзка с Изабела.
Господин Смит работи като доктор — нещо, което Пиърс почти е — нещо, което баща му и роднините му са. Той е претърпял неуспех като лекар.
Легнах си рано, около единадесет, но не можах да заспя. Май просто исках само да опитам да се изключа от работата, но не се получаваше. Накрая вдигнах телефона и се обадих на Кристин. Говорихме си близо час. Докато я слушах и се наслаждавах на музиката на гласа й, не можех да не се сетя за Томас Пиърс и за Изабела Кале.
Пиърс е бил влюбен в нея. Маниакално влюбен. Какво би станало, ако загубех Кристин в този момент? Какво е станало с Пиърс след убийството? Полудял ли бе?
След като затворих, отново се върнах към случая. По едно време си помислих дали неговият модел не може да бъде отнесен към нещо, свързано с Омировата „Одисея“. В края на краищата той се отправяше към дома след серия от трагедии и нещастия, нали? Не, не беше това.
Какъв, по дяволите, бе ключът към постъпките му? Ако искаше просто да ни побърка, действаше без грешка.
Започнах да си играя с имената на жертвите, започвайки от Изабела и завършвайки с Инес. Целият цикъл започва с I и завършва на I37. Пълен кръг. Или кръгове? Хвърлих поглед към часовника на бюрото — беше почти един и половина среднощ, но въпреки това продължих.
Написах I.
I? Означаваше ли това нещо? Би могло да бъде някакво начало. Личното местоимение I38? Опитах няколко комбинации с буквите от имената.
37
На английски имената и на двете започват с I. Тук и по-нататък всички имена са дадени с английския им правопис. — Б.пр.