I-S-U… R
C-A-D…
I-A-D…
Написах следващата комбинация — IMU — и се спрях. Вперих поглед в листа. Спомних си думата „пронизва“, очевидността й. Най-простата игра на думи.
Isabella, Michaela, Ursula. Това бяха имената на първите три жертви. Исусе Христе!
Прегледах имената на всички останали жертви по реда на убийствата им. Гледах собствените, средните и фамилните имена. Започнах да ги разбърквам, мъчейки се да ги наглася. Сърцето ми бясно биеше. Тук определено имаше нещо. Пиърс ни бе оставил още нещо, за което да се захванем — всъщност цяла серия от нишки, ако трябва да съм точен.
И през цялото време е било пред очите ни. Никой не е могъл да го забележи, защото убийствата на Пиърс не следваха никакъв модел. Но Пиърс сам бе подхвърлил тази теория.
Продължих да пиша, използвайки или собственото, или средното, или фамилното име на жертвите. Започнах с IMU. После дойдоха R — Robert, D за Dwyer. А имаше ли някакъв подмодел за избора на името? Би могло да бъде аритметична прогресия.
Томас Пиърс е искал да го хванат! Но след това нещо се е променило. Започнал е да се колебае. Защо?
Хвърлих поглед на това, което бях направил.
— Кучи син! — промърморих изумено. — И това ако не е цял ритуал…
I Isabella Calais
M Stephanie Michaela Apt
U Ursula Davies
R Robert Michael Neel
D Brigid Dwyer
E Mary Ellen Klauk
R Robin Anne Schwartz
E Clark Daniel Ebel
D David Hale
I Isadore Morris
S Theresa Anne Secrest
A Elizabeth Allison Gragnano
B Barbara Maddalena
E Edwin Mueller
L Laurie Gamier
L Lewis Lavine
A Andrew Klauk
C Inspector Drew Cabot
A D-r Abel Sante
L Simon Lewis Conklin
A Anthony Bruno
I Inez Marquez
S …………………?
Четено вертикално, се получаваше:
I MURDERED ISABELLA CALAIS39.
Беше го направил толкова лесно за нас. Започнал е да ни измъчва още от самото начало. Пиърс е искал да го спрат, искал е да го хванат. Тогава защо, по дяволите, не се е спрял сам? Защо е продължавал да убива жертвите си една след друга?
АЗ УБИХ ИЗАБЕЛА КАЛЕ.
Самите убийства представляваха изповед, признание и Пиърс вероятно вече привършваше. И тогава какво щеше да стане? И кой беше този с S?
Самият Смит? Това S Smith ли означаваше?
Дали нямаше символично да убие Смит? Тогава господин Смит щеше да изчезне завинаги, така ли?
Обадих се първо на Кайл Крейг и след това на Сампсън и им разказах какво съм открил. Вече минаваше два среднощ и никой от двамата не се зарадва особено, като чу гласа ми, нито пък новините. Нямаха представа какво да правят с тази бърканица от думи и букви, но работата бе там, че и аз не знаех.
— Не съм сигурен какво ни дава това — промърмори сънливо Кайл. — Какво доказва това, Алекс?
— И аз не знам. Все още. Но ни казва, че ще убие някой, чието първо, второ или трето име започва с S.
— Джордж Стийнбренър — промърмори Кайл, прозявайки се шумно. — Стром Търмонд. Стинг.
— О, я си лягай!
В главата ми бе бъркотия и за сън и дума не можеше да става. Почти очаквах Пиърс да изпрати още едно съобщение. Той ни се подиграваше. Още от самото начало.
Исках и аз да му изпратя едно. Може би трябваше да вляза във връзка с него чрез вестниците или телевизията? Трябваше да изоставим отбраната и сами да атакуваме.
Лежах в тъмното и гледах тавана. Може ли това S да означава Smith, питах се непрекъснато. Главата започна да ме цепи. Отдавна бях минал точката на изтощението. Малко по малко се унесох в сън. Започнах да падам от някакъв ръб и тъкмо да се търкулна, се хванах за… леглото и се събудих.
И рязко седнах. Бях вече напълно буден.
— S не означава Smith.
Вече знаех кой е този S.
125.
Томас Пиърс бе в Конкорд, Масачузетс.
Господин Смит също бе тук.
Най-сетне бях вътре в главата му.
Двамата със Сампсън вече бяхме заели позиция в уютна и живописна странична уличка, близо до дома на доктор Мартин Строу — бившия любовник на Изабела. Martin Straw беше този S в загадката.