Толкова приятно бе да си вътре в Пен Стейшън и да правиш нова постановка. Той вече бе навлязъл в стихията си. Виждаше всичко в едър план, в триизмерно изображение, което сякаш можеше да пипне. „Дънкин Донатс“, „Обувки“, „Вестници и списания“. Непрестанният приглушен грохот на влаковете долу — всичко бе точно така, както си го бе представял.
Знаеше какво ще се случи в следващия момент и как ще завърши.
Към крака си Гари Сонежи бе притиснал нож с петнадесет сантиметрово острие. Мечта за всеки колекционер. Със седефена дръжка и тясно, назъбено и от двете страни острие.
— Красив нож за красиви хора — бе му казал един мазен продавач преди много, много време.
— Завий ми го — кратко му бе наредил Сонежи.
И оттогава си бе все с него. За специални случаи като днешния. Или като онзи, когато бе убил един агент от ФБР на име Роджър Греъм.
Подмина щанда на „Хъдзън Нюз“ с лъскавите му списания и цветни снимки хора, вперили поглед в света навън, вперили поглед в него, мъчейки се да му натрапят пропагандата си. Наоколо продължаваха да го блъскат и да го мушкат с лакти. Брей, тия хора никога ли не спират?
Супер! Видя един субект, сякаш излязъл от мечтите му. От онези, когато бе още хлапе. Ето това бе човекът. Нямаше никакво съмнение. Позна лицето, походката, стойката, изобщо всичко в него му бе познато. Това беше човекът в сивия бизнес костюм, онзи, който му напомняше за баща му.
— Отдавна си го търсеше! — изръмжа Сонежи на господин Сивия костюм. — Търсеше си го и още как!
Той стрелна ръката с ножа напред и усети как острието му потъва в плът. Бе точно така, както си го бе представял.
Бизнесменът видя как острието се впива в гърдите му близо до сърцето. Върху лицето му се изписаха уплаха и изненада. После той се строполи на пода, убит на място, с обърнати нагоре очи и замръзнал на лицето безмълвен вик.
Сонежи знаеше какво ще се случи в следващия момент. Той се завъртя на пети, кривна с танцова стъпка вляво и мушна острието във втората жертва — мудно влачещ се мъж с тениска на Naked Lacrosse. Всъщност подробностите нямаха значение, но някои от тях се запечатваха в съзнанието му. Следващата жертва бе чернокож мъж, продаващ Стрийт Нюз. Трима от трима.
Това, което бе от най-голямо значение, бе кръвта. Сонежи гледаше как безценната кръв се разлива по мръсния, изтъркан и зацапан бетонен под. Попиваше в дрехите на пътниците, бавно пълзеше под телата им. Кръвта бе улика, тест на Роршах за полицията и ловците от ФБР Кръвта бе пролята за Алекс Крос, за да му даде възможност да се сети.
Гари Сонежи пусна ножа. Настана невероятна бъркотия. Писъците, разнесли се из цялата Пен Стейшън, най-сетне разбудиха ходещите мъртъвци.
Вдигна поглед към тъпите надписи отгоре: Изход към 31 улица, Колетно отделение, Информация, Метрото към Осма улица.
Знаеше как да излезе от Пен Стейшън. Всичко бе предварително обмислено. Бе взимал това решение хиляди пъти.
Със забързана крачка той отново потъна в тунелите надолу. Никой не се опита да го спре. Пак се бе превърнал в Лошото момче. Мащехата му може би щеше да излезе права. Неговото наказание щеше да се състои в това да се вози из нюйоркското метро.
Бррр. Страшничко!
21.
В седем часа вечерта ме споходи най-странното видение в живота ми. Бях излязъл от себе си и се наблюдавах отстрани. Минавах с колата покрай училище „Съджърнър Трут“ на път за вкъщи. Видях колата на Кристин Джонсън и спрях.
Излязох от колата и я зачаках. Чувствах се невероятно уязвим. И малко глупав. Не бях очаквал Кристин да е в училището по това време.
В седем и четвърт тя най-сетне излезе. Дъхът ми спря, когато я видях. Чувствах се като ученик. В това може би нямаше нищо лошо, може би точно така трябваше да се чувствам. Поне отново изпитвах някакво чувство.
Изглеждаше толкова свежа и привлекателна, сякаш току-що бе дошла на работа. Бе облечена в рокля на сини и жълти цветя, плътно прилепнала в тънката й талия, със сини сандали с висок ток и синя чантичка, преметната през рамото. Песента на „Ролинг Стоунс“: Have you seen her dressed in blue? See the sky in front of you2 — веднага се завъртя в главата ми. Чаках я, какво толкова.