Прибрах се у дома някъде към шест. Имах настроение за още една вана, може би някой и друг урок по бокс, а защо не и една нощ с Кристин.
Отворих вратата и си влязох у дома… и изведнъж целият свят сякаш се обърна с краката нагоре.
65.
В хола, точно пред мен, бяха застанали Нана и децата. А също и Сампсън, няколко детективи — приятели от службата, съседи, лелите ми, няколко чичовци и децата им. Джани и Деймън започнаха да скандират:
— Изненада, тате! Изненада!
След това се включи и цялото войнство:
— Изненада, Алекс! Изненада!
— Кой е тоя Алекс? — направих се аз на ударен, застанал на вратата. — Кой е тоя тате?
Малко по-назад забелязах Кристин — поне усмихнатото й лице. Махнах й, макар че ми бе малко трудно с тия прегръдки и здрави потупвания по раменете.
По мое мнение Деймън се държеше малко по-официално, отколкото трябва, затова го вдигнах на ръце — последната година вероятно, през която щях да мога да го правя — и двамата с него изревахме няколко подходящи за партито бойни викове.
Да се празнува нечия смърт обикновено не е проява на милосърдие, но в този случай идеята за парти ми се стори страхотна. Подходящ начин да се сложи край на потискащото и неприятно за всички нас време. Над портала за трапезарията някой бе окачил увиснал и написан с разкривени букви лозунг: Поздравления. Алекс! Дано имам по-добър късмет през следващия живот. Гари С.!
Сампсън ме поведе към задния двор, където в засада ме очакваха още приятели. Партньорът ми бе с къси черни бермуди, бойни кубинки и черни очила. На главата си бе сложил бейзболна шапка с надпис „Убийства“, а от ухото му висеше сребърна обица. Определено бе готов за парти. Аз също.
Детективи от цял Вашингтон се бяха събрали да ми поднесат поздравленията си, но също така да хапнат и да пийнат за моя сметка.
Масите се огъваха от сочни шишчета, ребърца и пържоли, наредени заедно с домашно изпечен хляб в най-различни форми. Правеше впечатление огромният избор лютиви сосове. Чак очите ми се насълзиха, като ги гледах. Отделено бе внимание и на течностите — алуминиеви буренца бира, ейл и сода, заровени в сандъци с лед. Живописни салати, мезета и паста в промишлени количества.
Сампсън ме сграбчи за ръката и ревна в ухото ми, мъчейки се да надвика веселите гласове наоколо, както и Тони Бракстън, виеща с пълно гърло от компактдиска:
— Твоето парти е в пълен ход, Сладур. Кажи здрасти на всички гости и приятели. Смятам да остана тук, докато заведението затвори.
— Аз май трябва да те догонвам — казах му аз. — Страхотни кубинки, страхотни бермуди, страхотни крака.
— Благодаря, благодаря, благодаря. Пипна го тоя кучи син, Алекс! Голяма работа свърши. Дано задникът му да гори в ада! Яд ме е, че не бях с теб.
Кристин бе застанала в едно сравнително спокойно местенце под дървото. Говореше нещо с любимата ми леля Тая и със снаха ми Джила. Точно в стила й — да поднася поздравленията си последна.
Целунах Тая и Джила, след това протегнах ръка и притиснах Кристин към себе си. Не ми се искаше да я пускам.
— Благодаря ти, че си направи труда да дойдеш в цялата тая лудница — казах й аз. — Ти си най-приятната изненада.
Тя ме целуна и аз я пуснах. Май и двамата се притеснявахме, че Деймън и Джани никога не ни бяха виждали заедно. Не и така във всеки случай.
— Ох, мамка му! — изохках аз тихо. — Я виж там.
Тия две дяволчета наистина ни гледаха. Деймън ми намигна нахакано, а Джани вдигна малкия си палец, ухилена до ушите.
— Те са далеч, далеч пред нас — каза Кристин и се засмя. — Така е, Алекс. Трябваше да се досетим.
— Абе вие двамата няма ли да си лягате? — опитах да им се скарам.
— Но сега е едва шест часът, татеее! — проточи ужким недоволно Джани, но очите й се смееха, както впрочем и на всички останали.
Получи се хубав, отпускащ купон и всички бързо навлязоха в ритъм. Най-сетне бях отърсил от гърба си товара Гари Сонежи.
По едно време видях Нана да говори с двама-трима от приятелите ми от полицията. Минах покрай тях и чух какво им приказва.
— Никога не съм чувала за случай, при който да се преминава лесно от робство към свобода. Затова пък колко лесно се преминава от прашка към узи — говореше тя на детективите.