Липсваш ми, ужасно ми липсваш тук, на континента. Алекс Крос не заслужава да пилееш ценното си време и енергия за него.
Хванал съм тук, в Париж, един в твоя чест — доктор! Лекар, хирург, точно такъв, какъвто ти си искал да бъдеш едно време.
90.
Това бе начинът, по който убиецът се свързваше с мен вече повече от година. Факсове и гласови съобщения пристигаха в лаптопа ми по всяко време на денонощието. Прехвърлях ги за изследване на ФБР. Господин Смит бе толкова съвременен, рожба на деветдесетте.
Прехвърлих факса на отдел „Психология на поведението“ в Куонтико. Един-двама от психолозите ни още бяха на работа. Виждах ги как намръщено опитват да се съсредоточат върху загадката. Пътуването до Франция ми бе гарантирано.
Няколко минути след като прехвърлих факса в Куонтико, ми се обади Кайл Крейг. Господин Смит ми отваряше още едно прозорче да го хвана, обикновено ден-два, но понякога само няколко часа. Смит ме предизвикваше да се опитам да спася отвлечения в Париж лекар.
О, да! Забравих да добавя, че съм убеден, че господин Смит е далеч над Гари Сонежи. Както мисълта му, така и методите му превъзхождаха доста по-примитивния подход на Сонежи.
Преметнал компютъра и чантата през рамо, аз се запътих към паркинга и видях, че там ме чака Джон Сампсън. Беше малко след полунощ. Запитах се какво ли прави по това време в Принстън.
— Какво, по дяволите, става, Пиърс? — развика се той сърдито, надвесил едрата си фигура над мен. Сянката му — десетина-дванадесет метра дълга — стигаше почти до другия край на паркинга. — Къде си хукнал по това време?
— Смит се свърза с мен преди около половин час. Прави го винаги, преди да извърши поредното си убийство. Дава ми мястото, предизвиквайки ме по този начин да го предотвратя.
Сампсън изду гневно ноздри и поклати глава разярено. В главата му имаше само един случай.
— Значи зарязваш това, върху което работиш в момента, а? И то без да си дадеш труда да ми кажеш, нали? Просто си тръгваш от Принстън в потайна доба и — край.
Погледът му бе студен и недружелюбен. Бях изгубил доверието му.
— Джон, оставих съобщение, в което ти обяснявам всичко. На рецепцията е. Вече говорих с Кайл. Ще се върна след няколко дни. Смит никога не се бави. Знае, че е много опасно. Тъй или иначе трябва да се върна към този случай.
Без да губи недружелюбното си изражение, Сампсън отново поклати глава:
— Каза, че е важно да отидеш до затвора „Лортън“, нали? Каза, че затворът е единственото място, където Сонежи би могъл да хване някого да му върши мръсната работа. Че партньорът му сигурно е от „Лортън“.
— Аз пак ще отида до „Лортън“. Сега обаче трябва да се помъча да предотвратя убийство. Смит е отвлякъл някакъв лекар в Париж. И посвещава убийството му на мен.
Думите ми не направиха никакво впечатление на Сампсън.
— Имай ми вяра — добавих аз, но той се извърна мълком и се отдалечи.
Не успях да му кажа другото, по-важното, което ме безпокоеше най-много и което не бях казал и на Кайл Крейг.
Изабела бе от Париж. В Париж бе нейният дом. Не бях стъпвал там от убийството и.
Господин Смит знаеше това.
91.
Това бе прекрасно място и господин Смит искаше да развали усещането, да унищожи всякакъв спомен за него. Малката каменна къща с кирпичена ограда, бели прозоречни щори и дантелени пердета бе тиха и спокойна. Градината бе оградена с плет. Под самотната ябълка в центъра на двора имаше дълга дървена маса, където ставаха семейни, приятелски или съседски събирания.
Смит внимателно разстилаше страници от парижкия Le Mond по постлания с балатум под на просторната кухня. Пати Смит — просто съвпадение на имената — виеше от компактдиска. Песента се казваше „Летни канибали“ и явната ирония на ситуацията не отмина незабелязана от него.
Първа страница на вестника също крещеше:
Точно така, точно така.
Идеята фикс, която бе завладяла общественото мнение, бе, че господин Смит може би е извънземен, вилнеещ и кръстосващ планетата поради някакви тъмни, неизвестни и най-вероятно недостижими за ума причини. Няма нищо общо с човешката раса, твърдяха зловещите вестникарски статии. Описваха го като „не-човек“, неспособен да изпитва каквото и да било човешко чувство.