— Не съвсем — отвърнах. — Просто не ми се идваше да се бутам в тоя кенеф тука.
Конклин изпръхтя — дълбок хъркащ звук, — който не ми приличаше много на смях, но явно бе призван да изиграе именно тази роля.
— Не му се идвало. Това означава, че можеш да правиш това, което ти се прави. Колко странно. В такъв случай сигурно си от Програмата за изучаване и анализ на престъпленията към ФБР Прав ли съм?
Извърнах поглед от него и огледах книжарницата.
— Здрасти — обърнах се аз към мъжа, ровещ се в щанда за испански мухи, виагри и други подобни. — Намерихте ли нещо интересно? От Принстън ли сте? Аз съм Томас Пиърс от ФБР.
Мъжът промърмори нещо неразбрано и бързо се измъкна навън през вратата, пропускайки за миг слънцето в полутъмната книжарница.
— Е, това не бе никак прилично — каза Конклин и отново изпръхтя. Този път не ми прозвуча като смях.
— Понякога не умея да се държа прилично — отвърнах.
Конклин ми отговори със сърцераздирателна прозявка.
— Когато Алекс Крос е бил нападнат, бях цяла нощ е една приятелка. Вашите верни кохорти вече осъществиха набега си тук и говориха с моята изстисквачка Дана. Ходихме заедно на едно парти в Хоупуел и стояхме някъде докъм полунощ. Свидетели да искате само.
Кимнах, придавайки си отегчен вид като неговия.
— Обаче аз искам да те питам нещо друго, по-така. Какво стана с влакчетата на Гари? Онези, дето ги открадна от доведения си брат.
Конклин вече не се подсмихваше.
— Виж какво, започна да ми писва от вашите тъпотии. Повторенията ме отегчават и освен това не обичам средновековната история. Двамата с Гари бяхме приятели някъде докъм дванадесетгодишни. След това вече не прекарвахме времето си заедно. Той си имаше своите приятели, аз си имах моите. И толкоз. А сега се омитайте оттук.
Поклатих глава:
— Не, не, Гари никога не е имал други приятели. Имал е време само за „велики“ такива. И е бил убеден, че ти си от тях. Казал го е на Алекс Крос. Мисля, че си останал приятел на Гари до смъртта му. Точно затова си мразел доктор Крос. Имал си причина да го нападнеш. Имаш мотив, Конклин, и си единственият с такъв.
Конклин отново изпръхтя с носа и ъгъла на устата си.
— И ако го докажеш, отивам право в затвора. Безусловно. Но не можеш да го докажеш. Дана. Хоупуел. Няколко свидетели. Чао, задници.
Обърнах се и излязох от книжарницата. Спрях се в непоносимата жега и изчаках Сампсън.
— Какво, по дяволите, правиш? Защо излезе просто така, без нищо?
— Конклин е бил водещата фигура — отвърнах. — Сонежи му е подражавал.
101.
Рано или късно почти всяко полицейско разследване започва да прилича на игра на котка и мишка. Трудните и дълги разследвания — винаги. Първо трябва да решиш две неща. Кой е котката? Кой е мишката?
През следващите няколко дни двамата със Сампсън държахме Конклин под наблюдение. Оставяхме се да ни вижда там — чакащи и неизпускащи го от поглед — винаги зад ъгъла, винаги след него. Исках да разбера дали не можем да притиснем Конклин да извърши нещо необмислено, да допусне някаква грешка.
Отговорът на Конклин беше само от време на време да ни покаже среден пръст и да отмине. Това бе добре. Отмяташе присъствието ни на радара си. Знаеше, че сме там, винаги на поста си, с вперени в него погледи. Усещах, че го изнервяме, а за мен това бе само началото.
След няколко дни Джон Сампсън трябваше да се върне във Вашингтон. Бях го очаквал. Столичното полицейско управление не можеше да го остави да работи по този случай до безкрайност. Освен това семейството на Крос имаше нужда от него.
Останах сам в Принстън, както всъщност обичах да работя.
Саймън Конклин излезе от дома си във вторник вечерта. След няколко маневри аз го последвах с моя форд ескорт. Преди това го оставих да ме види. После изостанах в натовареното движение и го оставих да си гледа работата необезпокояван!
Подкарах обратно към дома му и спрях колата далеч от главния път, зад една гъста борова горичка. После бързо я прекосих пеш. Знаех, че може би нямам много време.
Никакви фенерчета, никакви светлини. Вече знаех къде точно отивам. Бях готов като опънат лък. Бях преценил всичко. Вече разбирах играта и какво е моето участие в нея. Шестото ми чувство работеше под пълна пара.