Мъчех се да им покажа, че съм физически много добре. Бях обул широки панталони цвят каки и синя памучна риза с дълги ръкави, с отворена на гърдите яка. Правех всичко възможно да скрия плетеницата белези по тялото ми.
Много страхотни мистерии щяха да се разбудят в следващите няколко часа. Мистерии, свързани с жестокото и страхливо нападение у дома във Вашингтон — кой го бе извършил. Главозамайващи мистерии за масовия убиец господин Смит, а също и за Томас Пиърс от ФБР.
Виждах, че по лицата на някои от агентите бе изписано смущение. Появата ми като че ли ги бе сварила неподготвени.
Не им се сърдех, тъй като знаех, че онова, което бе направено, бе абсолютно необходимо. И, изглежда, бе единственият начин да се залови ужасният и страховит убиец. Такъв беше планът и той бе погълнал цялото ни внимание.
— Както сами можете да се уверите, слуховете за неизбежната ми кончина са били силно преувеличени — продължих аз, усмихвайки се. Това като че ли поразчупи леда между мен и агентите. — Чувствам се много добре. Официалните изявления на болницата „Сейнт Антъни“: „не се очаква да преживее раните си“, „много тежко състояние“, „вероятността състоянието на доктор Крос да се подобри, е почти равна на нула“ — бяха, както вече казах, силно преувеличени, а понякога и чисти лъжи. Всички те бяха предназначени за Томас Пиърс. Ако трябва да се сърдите на някого, сърдете се на Кайл Крейг.
— Да, определено можете да се сърдите на мен — потвърди Кайл, застанал до мен заедно с Джон Сампсън и Сондра Грийнбърг от Интерпол. — Алекс не искаше да правим това. Всъщност изобщо не искаше да го намесваме, доколкото си спомням.
— Точно така, но сега вече съм намесен. Затънал съм до шия в това. Скоро и вие ще затънете. Двамата с Кайл ще ви разкажем всичко.
Обхваналата ме преди малко нервност вече бе почти изчезнала. Поех дълбоко дъх и продължих:
— Преди четири години един току-що дипломирал се студент медик открил приятелката си убита в техния апартамент в Кеймбридж. Това е установила полицията навремето. Становището бе по-късно потвърдено и от ФБР Обаче позволете ми да ви разкажа нещо за самото убийство. Да ви разкажа какво според нас двамата с Кайл е станало. Ето как е протекло всичко през онази нощ в Кеймбридж.
103.
Томас Пиърс прекарал ранните вечерни часове на чашка с приятели в един бар на име „Джулиънс“ в Кеймбридж. Приятелите били все току-що дипломирани студенти медици и всички започнали запоя от два часа следобед.
Пиърс поканил Изабела да отиде с него, тя отказала, но въпреки това, както тя сама настояла, той можел да отиде, да си побъбри с приятелите и да поизпусне малко парата. Заслужавал го.
Същата вечер, както правел това вече от шест месеца насам, в апартамента на Изабела и Пиърс дошъл един лекар на име Мартин Строу. Този лекар и Изабела имали любовна връзка. Докторът бил обещал да зареже жената и децата си заради нея.
Изабела била заспала, когато Пиърс се прибрал в апартамента на Инман Стрийт. Знаел, че доктор Мартин Строу е идвал на гости на Изабела и преди това. Бил ги виждал и друг път. Няколко пъти ги проследил из Кеймбридж, а също и веднъж-дваж на пикник извън града.
Още като отворил вратата, той с всяка фибра на тялото си усетил, че доктор Мартин Строу е бил тук. Миризмата на доктора не можела да бъде сбъркана с никоя друга и на Пиърс му се приискало да изреве от ярост. Никога не бил лъгал Изабела, дори не си и помислял да го прави.
Тя била заспала в спалнята им. Той застанал над нея и известно време постоял така. Обичал да я гледа как спи, да се взира в отпуснатото й от съня лице. И винаги си казвал, че позата, която заема, като спи, означава невинност.
Усетил, че Изабела е пила вино. Подушил аромата на дъха й, както бил наведен над нея.
Тази нощ си сложила и парфюм. За Мартин Строу.
„Жан Пату’с Джой“ — много скъп парфюм. Той й го бил подарил за миналата Коледа.
Томас Пиърс навел глава и заплакал, заровил лице в дланите си.
Дългата червена коса на Изабела била спусната свободно и се била разпиляла по възглавницата. За Мартин Строу.
Мартин Строу винаги лягал в лявата страна на леглото. Септумът31 му бил изкривен и с дясната ноздра не можел да диша добре. Трябвало да се погрижи за това и да си оправи носа по оперативен път, но все не му оставало време.
Томас Пиърс знаел това. Той вече бил проучил Строу, мъчел се да разбере що за човек е, мъчел се да разбере така наречената хуманност у него като лекар.