Пиърс разбрал, че ще трябва да действа веднага, че няма много време.
Паднал върху Изабела с цялата си тежест, с цялата си сила и мощ. Инструментите му били готови. Тя се опитала да окаже съпротива, но той не й дал да мръдне и сграбчил със силните си ръце лебедовата й шия. Стъпалата си проврял под матрака за контра.
От борбата между тях гърдите й се разголили и той си припомнил колко „сексапилна“ и „ужасно красива“ била Изабела, как двамата „много си подхождали“ — направо Ромео и Жулиета от Кеймбридж. Каква гадна лъжа се оказало всичко това. Мит. Становище на хора, които не могат да видят по-далеч от носа си. Тя не го обичала, но затова пък той я обичал толкова много. Изабела го карала да се чувства, сякаш живее един-единствен път през целия си живот.
Томас Пиърс я гледал. Очите на Изабела блестели като мътни огледала. Устата й останала изкривена на една страна. Кожата й все още била като кадифе под пръстите му.
— Не знам какво правя — казал той накрая. — Сякаш съм излязъл от самия себе си и се гледам отстрани. Въпреки това… не мога да ти кажа колко жив се чувствам в момента.
Всеки вестник и всяко списание, телевизия и радиостанция отразили случката до най-малката мрачна подробност, но никой всъщност не знаел какво се е случило в действителност, какво е изпитал той в спалнята, стиснал шията на Изабела и вперил поглед в гаснещите й очи.
Изрязал сърцето на Изабела.
Вдигнал го в дланта си — все още пулсиращо, все още живо — и с упоение го загледал как затихва.
После нанизал сърцето на харпуна за подводен риболов.
„Пронизал“32 го. Това била нишката, която оставил. Първата нишка.
Изпитал чувството — нещо като шесто чувство, — че вижда как духът на Изабела напуска тялото й. После почувствал как и неговата душа поема подир него. Твърдо вярвал, че тази нощ той е умрял заедно с Изабела.
През същата нощ от тази смърт в Кеймбридж се родил Смит.
Томас Пиърс се превърнал в господин Смит.
104.
— Томас Пиърс е господин Смит — казах аз на агентите, събрали се в Куонтико. — Ако някой от вас все още се съмнява в това дори съвсем малко, нека не идва. Може да се окаже опасно за вас и за цялата група. Пиърс е Смит и досега е убил деветнадесет души. И още ще убие.
Говорех вече няколко минути и сега за малко спрях. Имаше въпрос от групата. Всъщност бяха няколко. Как да им се сърди човек — аз самият бях пълен с въпроси.
— Може ли за миг да ви прекъсна? — обади се един от по-младите агенти. — Вашето семейство наистина е било нападнато, нали? И вие наистина сте пострадали.
— Домът ми наистина бе нападнат. Поради причини, които са ни все още неизвестни, нападателят не е поискал да ни убие. Семейството ми е добре. Повярвайте ми, искам да разбера всичко за това нападение повече от всеки друг. Искам да пипна това копеле, което и да е то. — Вдигнах гипсираната си ръка, та всички да я видят. — Единият куршум проби китката ми, а другият — коремната област, но е излязъл, без да засегне нищо. Чернодробната артерия не бе докосната, както бе казано. Дума да няма, бях здравата раздрусан, но ЕКГ-то ми изобщо не показваше „намалена активност“. Това бе заради Пиърс. Кайл? Защо не запълниш още някоя и друга дупка от ония, дето сам ги измисли?
Това бе план на Кайл Крейг и той се обърна към агентите:
— Алекс е прав за Пиърс. Той е хладнокръвен убиец и това, което се надяваме да сторим тази вечер, е опасно. Малко е необичайно, но ситуацията го изисква. Вече няколко седмици Интерпол и Бюрото се опитват да заложат капан на хлъзгавия господин Смит, за когото сме убедени, че е Томас Пиърс. Досега не успяхме да го хванем с доказателства и затова не бихме желали да направим нещо, което би го изплашило, би го накарало да побегне.
— Да ви кажа, той е един зловещ и гаден кучи син — допълни Джон Сампсън от мястото си до мен. Усещах как с усилие сдържа гнева си, мъчи се да го потисне. — И копелето е много внимателно. Не можах да го хвана в нищо подобно на грешка, докато работех с него. Пиърс играеше ролята си перфектно.
— Ти също, Джон — похвали го Кайл. — Детектив Сампсън също бе посветен в играта — обясни той на агентите.
Само преди няколко часа Сампсън бе с Пиърс в Ню Джърси. Той го познаваше по-добре от мен, но не по-добре от Кайл или Сондра Грийнбърг от Интерпол, която първа бе съставила психопортрет на Пиърс и сега работеше с нас в Куонтико.