Котка сред гълъбите

— С всичкия багаж?

— Да, да, това може да се уреди. Имам кола, микробус, който чака навън. Ще натоварим всичко веднага.

— Добре тогава — предаде се мисис Сътклиф. — Да започваме да приготвяме багажа.

— Незабавно, ако не възразявате.

Жената в стаята мигновено се отдръпна. Хвърли поглед върху адреса на един от куфарите. После бързо се измъкна от стаята и се върна в своята, точно когато мисис Сътклиф завиваше по коридора.

Служителят от рецепцията тичаше подире й.

— Брат ви, командирът, беше тук, мисис Сътклиф. Качи се в стаята ви. Само че отново излезе. Малко преди да се върнете.

— Колко досадно! — възкликна мисис Сътклиф. — Благодаря — обърна се тя към служителя и продължи да говори на Дженифър. — Предполагам, че и Боб се е притеснил. Лично аз не виждам никакви обезпокоителни признаци по улиците. Тази врата е отключена. Колко са небрежни хората.

— Сигурно така я е оставил чичо Боб — предположи Дженифър.

— Как можах да го изпусна… А, има бележка — каза тя и я отвори.

— Е, поне Боб не се тревожи — каза ликуващо тя. — Той явно няма представа какво става. Дипломатите преувеличават, това е всичко. Как не ми се приготвя багаж в тази жега. Стаята е като пещ. Хайде, Дженифър, извади нещата си от скрина и гардероба. Трябва да напъхаме всичко някак си. По-късно ще подредим нещата си отново.

— Никога не съм била очевидец на революция — промърмори замислено Дженифър.

— Предполагам, че и сега няма да бъдеш — сряза я майка й. — Ще стане така, както казвам. Нищо няма да се случи.

Дженифър изглеждаше разочарована.

Трета глава Запознаване с мистър Робинсън

I

Шест седмици по-късно един млад мъж почука дискретно на вратата на една стая в Блумсбъри. Отвътре му отговориха да влезе.

Стаята беше малка. Зад бюрото седеше прегърбен пълен човек на средна възраст. Беше облечен в измачкан костюм, с пепел от пура по реверите. Прозорците бяха затворени и въздухът вътре беше непоносим.

— Е? — попита дебелият изпитателно, като говореше с притворени очи. — Какво има сега?

Говореше се, че очите на полковник Пайкауей или се затварят за сън, или току-що се отварят след сън. Говореше се още, че името му не е Пайкауей и че не е полковник. Но какво ли не говорят хората!

— Едмъндсън от Министерството на външните работи е тук, сър.

— Така ли? — отвърна полковник Пайкауей.

Той примига сякаш отново се готвеше за сън и измърмори:

— Трети секретар в нашето посолство в Рамат по време на революцията. Нали така?

— Точно така, сър.

— В такъв случай, предполагам, че трябва да го приема — отговори полковник Пайкауей без видими признаци на радост. Поизправи се и изчисти малко пепел от корема си.

Мистър Едмъндсън беше висок, русокос млад мъж, облечен много добре, имаше подходящите за облеклото си маниери и излъчваше леко неодобрение.

— Полковник Пайкауей? Аз съм Джон Едмъндсън. Казаха ми, че… ъ-ъ-ъ… сте искали да ме видите.

— Така ли? Ами, те си знаят — отговори полковник Пайкауей. — Седнете — добави той.

Очите му отново започнаха да се затварят, но преди това той попита:

— Били сте в Рамат по време на революцията?

— Да. Ужасна работа.

— Предполагам. Вие бяхте приятел на Боб Ролинсън, нали?

— Да, познавам го много добре.

— Не говорете в сегашно време. Той е мъртъв.

— Да, сър, зная. Но не бях сигурен… — той спря да говори.

— Не е необходимо да си правите труда да бъдете дискретен тук — погледна го полковник Пайкауей. — Ние знаем всичко. И да не знаем, преструваме се, че знаем. Ролинсън излетя заедно с Али Юсуф в деня на революцията. Оттогава нищо не се чу за самолета им. Може да се е приземил на някое трудно достъпно място, а може и да се е разбил. Останки от самолет бяха намерени в планината Аролез. И две тела. Новината ще бъде предоставена на пресата утре. Нали така?

Едмъндсън призна, че е така.

— Всичко знаем — продължи полковник Пайкауей. — Затова сме тук. Самолетът се е разбил в планината. Лоши атмосферни условия вероятно. Има и някои основания да се предполага, че е било саботаж. Бомба със закъснител. Още не сме получили пълен доклад. Самолетът се разбил на доста недостъпно място. Предложихме награда за откриването му, но тези неща отнемат много време. После изпратихме специалисти да проучат как стоят нещата. Пък и цялата бюрокрация, естествено. Искане до чуждестранното правителство, разрешение от разни министри, подкупи, да не говоря за местните селяни, които присвояват всичко, което може да им потрябва.

Той млъкна и погледна Едмъндсън.