— Какво ще кажеш да проникнеш в едно девическо училище? — запита той.
— Девическо училище ли? — вдигна вежди младежът. — Това е нещо ново! Какво са намислили? Да правят бомби в часовете по химия ли?
— Нищо подобно. Много известно първокласно училище. „Медоубенк“.
— „Медоубенк“! — подсвирна младият мъж. — Не мога да повярвам!
— Дръж си нахалния език зад зъбите и слушай какво ще ти кажа. Принцеса Шаиста, първа братовчедка и единствена близка роднина на починалия принц Али Юсуф от Рамат ще учи там през следващия срок. Досега е била в Швейцария.
— Какво да направя? Да я отвлека?
— Не, разбира се. Според мен е много вероятно тя да се превърне в център на интересни събития в близко бъдеще. Искам да следиш как се развиват нещата там. Съвсем непринудено. Не знам какво може да се случи или кой може да се появи, но ако някой от нашите приятели се поинтересува, докладвай… Само наблюдаваш, това е всичко.
Младият мъж кимна.
— А как ще отида там, за да наблюдавам? Като учител по рисуване ли?
— Всички учителки са жени — погледна го замислено полковник Пайкауей. — Мисля да те направя градинар.
— Градинар?
— Да. Разбираш нещо от градинарство, нали съм прав?
— Да, така е. В младежките си години водех рубриката „Вашата градина“ в „Съндей мейл“.
— А! — възкликна полковник Пайкауей. — Това е нищо! И аз мога да водя рубрика за градинарството без да зная нищо по въпроса. Открадвам текстче от богато оцветен каталог „Нърсъримен“ или от градинарската енциклопедия. Знам как да разтягам локуми. „Защо не се откъснете от традицията тази година и не въведете един истински тропически нюанс във вашата градина? Красиви Anabellis Gossiporia и някои от прекрасните нови японски хибриди от Siensis Мака foolia. Опитайте червената красота на Sinistra Hopalles, които не са особено устойчиви, но биха стояли чудесно до западната стена.“ — Той замълча и се ухили. — Това са празни приказки! Купуват ги глупаците, а ранният хлад ги съсипва с идването си и хората се проклинат защо не са се придържали към увивните растения и незабравките! Не, момчето ми, имам предвид истинска градинарска работа. Плюй си на ръцете, грабвай лопатата, научи се как се наторява, разсаждай прилежно, използвай холандска мотика или каквато друга намериш, копай наистина дълбоко и научи всичко, каквото трябва за тази гадна работа. Можеш ли да го направиш?
— Всичко това съм го правил още от ранна възраст!
— Разбира се, че си го правил. Познавам майка ти. Значи всичко е уредено.
— Има ли свободно място за градинар в „Медоубенк“?
— Сигурно ще има. Всяка английска градина изпитва недостиг от градинари. Ще ти напиша хубави препоръки. Ще видиш как ще се надпреварват кой да те вземе. Нямаме време за губене. Срокът започва на двайсет и девети.
— Значи гледам градината и държа очите си отворени?
— Точно така и ако някоя разгонена ученичка те сваля, Господ да ти е на помощ, ако откликнеш. Не желая да те изхвърлят за ухото преждевременно. — Той придърпа лист хартия към себе си. — Какво име ще си избереш?
— Адам ми изглежда подходящо.
— Фамилия?
— Какво ще кажеш за Идън?
— Не ми харесва много начинът, по който мислиш. Адам Гудмън е по-добре. Иди да съчините биография с Дженсън и после се залавяй за работа. — Полковникът погледна часовника си. — Нямам повече време за тебе. Не искам да карам мистър Робинсън да чака. Вече трябва да е дошъл.
Адам (да използваме новото му име) се спря на път за изхода.
— Мистър Робинсън ли? — попита с любопитство той. — Той ли ще идва?
— Чу ме. — Звънецът на бюрото иззвъня. — Ето го. Както винаги точен.
— Кажете ми — запита с интерес Адам. — Кой е всъщност той? Как е истинското му име?
— Името му — отвърна полковник Пайкауей — е мистър Робинсън. Това е всичко, което зная, и всичко, което и останалите знаят.
III
Мъжът, който влезе в стаята, не изглеждаше като човек, който се нарича или някога се е наричал Робинсън. Човек би предположил, че се казва Деметриус или Айзъкщайн, или Перена — а може би нито едно от тези имена. Определено не беше евреин, нито грък, нито португалец, нито испанец или латиноамериканец. Странното бе, че е англичанин на име Робинсън. Беше дебел и добре облечен, с жълтеникаво лице, меланхолични тъмни очи, широко чело и дебели устни, които излагаха на показ доста големи бели зъби. Ръцете му бяха добре оформени и добре поддържани. В английския му нямаше и следа от акцент.
Двамата с полковник Пайкауей се поздравиха като двама управляващи монарси. Размениха си любезности.
После мистър Робинсън прие предложената му пура, а полковник Пайкауей каза: