— Много любезно от ваша страна да ни предложите помощта си.
Мистър Робинсън запали пурата, вдъхна аромата й с одобрение и заговори:
— Драги приятелю, просто си помислих — чувам разни неща, нали знаеш. Познавам много хора и те ми казват разни неща. Не зная защо.
Полковник Пайкауей не разясни причината, а каза:
— Предполагам сте чули, че самолетът на принц Али Юсуф е бил намерен.
— Сряда миналата седмица — отговори мистър Робинсън. — Пилотът бил младият Ролинсън. Опасен полет. Но катастрофата не се дължала на грешка от страна на Ролинсън. Някакъв Ахмед — старши механик — бърникал по самолета. Доверен човек — поне така мислел Ролинсън. Само че не бил прав. Сега при новия режим получи много доходна работа.
— Значи е било саботаж! Не знаехме със сигурност. Тъжна история.
— Да. Горкият младеж — имам предвид Али Юсуф — не успял да се справи с корупцията и предателството. Системата на обществено образование, която създаде, не беше удачна — поне аз мисля така. Но сега няма да се занимаваме с него, нали? Той е вече забравен. Няма нищо по-мъртво от умрял цар. Ние с тебе, всеки от своята гледна точка, сме заинтересувани от онова, което мъртвите владетели са оставили след себе си.
— А то е?
Мистър Робинсън вдигна рамене.
— Значителна сума в женевска банка, скромна сума в Лондон, солидни авоари в собствената му страна, които славният нов режим конфискува (чувам и за вражди около подялбата на плячката) и една малка лична собственост.
— Малка?
— Тези неща са относителни. Както и да е, малка по размери. Лесно преносима.
— Не са намерени у Али Юсуф, доколкото знаем.
— Не. Защото ги е дал на младия Ролинсън.
— Сигурен ли сте? — остро запита Пайкауей.
— Е, човек никога не е напълно сигурен — отвърна мистър Робинсън с извинение. — В двореца се носят най-различни слухове. Невъзможно е всички да са достоверни. Но имаше един доста упорит слух в това отношение.
— Не са били и у младия Ролинсън…
— В такъв случай — продължи разсъжденията мистър Робинсън, — изглежда са изнесени от страната по някакъв друг начин.
— По какъв начин? Имате ли представа?
— След като получил скъпоценните камъни, Ролинсън отишъл в някакво кафене в града. Не са го видели нито да се приближава до някого, нито да разговаря с някого. После отишъл в „Риц Савой“, където бе отседнала сестра му. Качил се в стаята й и прекарал там около двадесет минути, тя самата не била там. После излязъл от хотела и отишъл в Търговската банка на площад „Виктория“, където осребрил чек. А когато излязъл от банката, вълненията започвали. Студентите протестирали срещу нещо. Минало известно време, докато разчистят площада. Ролинсън се отправил право към пистата, където отишъл при самолета в компанията на сержант Ахмед. Али Юсуф отивал да види как върви строежът на новия път, спрял колата край пистата, присъединил се към Ролинсън и изразил желание да лети със самолета до язовира, за да разгледа строежа на магистралата от въздуха. Излетели и не се върнали.
— Вашите изводи?
— Същите като твоите, скъпи ми приятелю. Защо?
— Боб Ролинсън останал двадесет минути в стаята на сестра си, след като нея я е нямало там и са му казали, че е малко вероятно тя да се върне преди свечеряване? Оставил бележка, чието написване не му е отнело повече от три минути. Какво е правил през останалото време?
— Предполагате, че е скрил скъпоценните камъни сред нещата на сестра си?
— Изглежда правдоподобно, нали? Мисис Сътклиф беше евакуирана същия ден заедно с останалите британски поданици. Отишла със самолет до Аден с дъщеря си. Мисля, че утре ще пристигне в Тилбъри.
Пайкауей кимна.
— Погрижете се за нея — настоя мистър Робинсън.
— Ще се погрижим за нея — потвърди Пайкауей. — Уредено е.
— Ако скъпоценностите са у нея, тя е в опасност — отбеляза мистър Робинсън и притвори очи. — Така ненавиждам насилието.
— Смятате, че ще се стигне до насилие ли?
— Има заинтересовани личности. Някои неприятни личности — ако ме разбираш.
— Разбирам ви — отговори мрачно Пайкауей.
— Естествено, техните интереси ще се преплетат.
— Доста объркващо — поклати глава мистър Робинсън.
— А вие самият имате ли някакъв по-особен интерес към въпроса? — попита деликатно полковник Пайкауей.
— Аз съм представител на заинтересувана група — отговори с лек укор мистър Робинсън. — Някои от въпросните скъпоценни камъни бяха доставени на Негово височество от моя синдикат, при това на достъпна и приемлива цена. Групата, чийто представител съм аз, желае да си възвърне камъните. Те, естествено, биха имали съгласието на починалия им собственик. Повече не мога да кажа. Тези въпроси са толкова деликатни.