Той постави телефонната слушалка на мястото й и се обърна към мисис Сътклиф.
— Осветлението тука е в ред — отбеляза той. — А от управата не са изпращали никакъв електротехник.
— Тогава какво правеше този човек тук? Крадец ли беше?
— Може и да е бил.
Мисис Сътклиф хвърли поглед в чантичката си.
— Не е взел нищо от чантичката ми. Парите ми са тук.
— Сигурна ли сте, напълно ли сте сигурна, че брат ви не ви е дал да донесете в Англия нещо, опаковано сред личните ви вещи?
— Напълно съм сигурна — отговори мисис Сътклиф.
— Или пък на дъщеря ви… имате дъщеря, нали?
— Да. Тя пие чай долу.
— Възможно ли е брат ви да й е дал нещо?
— Не, сигурна съм, че не е.
— Съществува друга вероятност — продължи О’Конър. — Той може да е скрил нещо в багажа ви в деня, когато ви е чакал в стаята.
— Но защо ще прави такова нещо? Звучи ми абсолютно нелепо.
— Не е толкова нелепо, колкото звучи. Твърде е вероятно принц Али Юсуф да е дал нещо на съхранение у брат ви, а той да е решил, че ще е най-безопасно, ако го скрие сред вещите ви.
— Струва ми се малко вероятно — отговори мисис Сътклиф.
— Чудя се дали имате нещо против, ако претърсим?
— Да претърсите багажа ми? Какво говорите? Да разопаковам всичко? — гласът й се извиси.
— Зная — продължи О’Конър, — че е много неприятно. Но може да се окаже изключително важно. Ще ви помогна — настоя той. — Често съм опаковал багажа на майка си. Според нея съм доста добър в това.
Той упражни цялото си очарование, което според полковник Пайкауей беше едно от най-ценните му качества.
— Е, добре — предаде се мисис Сътклиф. — Предполагам… щом вие искате… искам да кажа, щом е толкова важно…
— Може да се окаже изключително важно — повтори Дерек О’Конър. — Е — усмихна се той, — да започваме.
II
Дженифър се върна след четиридесет и пет минути. Тя огледа стаята и изненадано ахна.
— Мамо, какво си правила?
— Разопаковахме багажа — сърдито отговори мисис Сътклиф. — А сега отново подреждаме нещата. Това е мистър О’Конър. Дъщеря ми Дженифър.
— Но защо разопаковахте и отново подреждате всичко?
— Не ме питай защо — троснато отговори майка й. — Съществува някаква вероятност чичо ти Боб да е сложил нещо в багажа ми, за да го пренеса до тук. Предполагам, че не ти е давал нищо, Дженифър?
— Чичо Боб да ми даде нещо да донеса до тук? Не. И моите ли неща разопакова?
— Всичко разопаковахме — бодро отвърна Дерек О’Конър, — но не намерихме нищо и сега подреждаме отново нещата. Мисля, че трябва да пийнете чай или нещо друго, мисис Сътклиф. Да ви поръчам ли нещо? Може би бренди с газирана вода? — Той се приближи до телефона.
— Предпочитам чаша хубав чай — отговори мисис Сътклиф.
— Аз пих страхотен чай — каза Дженифър. — Хляб с масло, сандвичи и кейк, а после сервитьорът ми донесе още сандвичи, защото го помолих и той не възрази. Много вкусно беше.
О’Конър поръча чай и след това довърши подреждането на багажа на мисис Сътклиф толкова умело и сръчно, че предизвика възхищението й.
— Майка ви изглежда ви е научила добре да подреждате нещата си — отбеляза тя.
— О, всеки го бива все за нещо — засмя се той.
Майка му беше умряла отдавна, а практиката си да опакова и разопакова дължеше единствено на службата си при полковник Пайкауей.
— Има само още едно нещо, мисис Сътклиф. Искам много да се пазите.
— Да се пазя ли? В какъв смисъл?
— Ами — уклончиво отговори О’Конър. — Революциите са опасно нещо. Имат най-различни последици. Ще останете ли дълго в Лондон?
— Утре ще отпътуваме за провинцията. Съпругът ми ще ни откара.
— Добре. Но… не поемайте никакви рискове. Ако се случи нещо необичайно, веднага позвънете на 999.
— О! — възкликна с удоволствие Дженифър. — Да се обадим на 999. Винаги съм искала да го направя.
— Не бъди глупава, Дженифър — сряза я майка й.
III
Откъс от статия в местен вестник:
„Вчера пред съда се яви мъж по обвинение, че проникнал с взлом в дома на мистър Хенри Сътклиф с намерение за грабеж. Спалнята на мисис Сътклиф била основно претърсена и оставена в пълен безпорядък, докато семейството присъствало на неделната литургия. Готвачите, които приготвяли обеда в кухнята, не са чули нищо. Полицията арестувала мъжа, докато се опитвал да избяга от къщата. Явно нещо го изплашило и той се опитал да се измъкне, без да вземе нищо.
Казал, че името му е Ендрю Бол, без постоянно местожителство и признал вината си. Бил безработен и търсел пари. Скъпоценностите на мисис Сътклиф, с изключение на онези, които е носела, се пазят в банката й.“