Мис Булстрод се оттегли във всекидневната си и след няколко минути вече говореше на френски.
— Естествено, Ваше превъзходителство, племенницата ви може да учи съвременни бални танци. Много е важно за обществения живот. Езиците също са крайно необходими.
Следващите посетители донесоха такова силно ухание на скъп парфюм, че мис Булстрод една не падна на земята.
„Сигурно си излива цяло шишенце всеки ден“ — каза си на ум тя, докато поздравяваше елегантно облечената смугла жена.
— Enchantee, madame.3
Мадам се засмя кокетно.
Грамадният брадат мъж с ориенталско облекло пое ръката на мис Булстрод, наведе се над нея и каза на много добър английски:
— Имам честта да ви представя принцеса Шаиста.
Мис Булстрод знаеше всичко за новата си ученичка, която току-що пристигаше от училище в Швейцария, но не беше много наясно кой я придружава. Реши, че не може да е самият емир, а вероятно е някой от посолството. Както обикновено, в случай на съмнение, тя използва уместната титла „Ваше превъзходителство“ и го увери, че за принцеса Шаиста ще бъдат полагани най-големи грижи.
Шаиста се усмихваше учтиво. Тя също беше облечена по модата и напарфюмирана. Мис Булстрод знаеше, че е на петнайсет години, но подобно на повечето момичета от Изтока и Средиземноморието, изглеждаше по-голяма и по-зряла. Мис Булстрод поведе разговор с нея относно бъдещото й обучение и с облекчение разбра, че тя отговаря точно на превъзходен английски и без да се кикоти. Всъщност държанието й далеч превъзхождаше това на английските й връстнички. Мис Булстрод често бе обмисляла чудесната идея да изпрати английски момичета в страните от Близкия Изток, за да се научат на учтивост и подходящо държание. Разменени бяха още комплименти и от двете страни и стаята отново опустя, макар и въздухът да беше натежал от силния аромат на тежкия парфюм. Мис Булстрод отвори широко двата прозореца, за да проветри.
Следващите посетители бяха мисис Ъпджон и дъщеря й Джулия.
Мисис Ъпджон беше приятна млада жена на около трийсет години, с руса коса и лунички. Носеше шапка, която не й отиваше и явно я беше сложила специално за случая, защото младите жени като нея обикновено ходеха без шапки.
Джулия бе грозновато, луничаво дете с високо интелигентно чело и незлоблив характер.
Запознанството стана бързо и Джулия бе отпратена с Маргарет при мис Джонсън.
— Довиждане, мамо — сбогува се весело момичето. — Внимавай много, като палиш газовата печка, когато ме няма.
Мис Булстрод се обърна с усмивка към мисис Ъпджон но не й предложи да седне. Въпреки бодрия и благоразумен вид на Джулия, съществуваше опасност майка й също да поиска да обясни, че детето й е много напрегнато.
— Има ли нещо по-особено относно Джулия, което бихте искали да споделите? — попита директорката.
Мисис Ъпджон оживено откликна:
— Не, не мисля. Джулия е най-обикновено момиче. Здрава и така нататък. Мисля, че е сравнително умна, но майките винаги мислят така за децата си, нали?
— Майките — отбеляза мис Булстрод сериозно — са различни!
— Прекрасно е, че Джулия дойде тук — продължи мисис Ъпджон. — Леля ми плаща за обучението й, или по-скоро помага. Аз самата не мога да си го позволя. И затова съм страхотно доволна. Джулия също — допълни тя и се приближи до прозореца, изричайки със завист: — Колко красива градина имате. И толкова добре поддържана. Сигурно имате много градинари.
— Имахме трима — отговори мис Булстрод, — но в момента разчитаме само на един местен човек.
— Естествено, бедата в днешно време е там — продължи мисис Ъпджон, — че онзи, когото наричаме градинар, обикновено не е градинар, а само млекар, който иска да припечели нещо допълнително през свободното си време или някой осемдесетгодишен старец Понякога си мисля… А! — възкликна внезапно тя, все още загледана през прозореца. — Колко странно!
Мис Булстрод не обърна достатъчно внимание на възклицанието й. Защото в същия миг тя съвсем случайно бе надникнала през прозореца, който гледаше към рододендроните, и бе съзряла крайно неприятна гледка — самата лейди Вероника Карлтън-Сандуейз, която се олюляваше по пътеката с килната настрана голяма кадифена шапка и си мърмореше нещо, явно доста пийнала.
Рискът от срещата с нея беше добре известен. Тя бе очарователна жена, дълбоко привързана към дъщерите си близначки и много приятна, когато бе на себе си — както те се изразяваха — но за зла участ крайно непредсказуема от време на време, когато не бе на себе си. Съпругът й — майор Карлтън-Сандуейз — се справяше доста добре. Със семейството живееше една братовчедка, която обикновено държеше под око лейди Вероника и я възпираше, ако бе необходимо. На спортния празник лейди Вероника, придружавана от съпруга си и грижовната братовчедка, пристигна съвършено трезва и изискано облечена, и се държа като безупречна майка.