Вероятно, това беше посланието на котката към мишката. Играта на котка и мишка е много приятна. За котката!
Тръгването на камионите бе обявено за два след обед. Лиза се изнесе с голяма група към площада. Пуснах ги напред, а аз направих разчета така, че в два и три минути да съм до камионите.
Шофьорите разбира се липсваха.
Под плачущите върби на площада бяха наредени пейки, на които се беше разположило колегиалното общество. Приказваха си хората… Слънцето прежуряше, едва доловим повей нежно размърдваше листата на върбите.
Още с появяването си разбрах, че съм действащо лице в постановка, която щеше да се изгледа с интерес. Погледите варираха от съчувствие, до откровено, злорадо любопитство. Така навярно са оглеждали избраника, на когото предстои срещата с лъва в центъра на арената.
Когато се тръснах на крайната пейка, местата до мен веднага се разчистиха. Под съседното дърво стояха Таня и Лиза. Екшънът вече течеше. Лиза ме погледна. В очите й имаше страх и мътилка. Къде отидоха красота, кокетство, самочувствие?… Заби поглед в обувките си.
Таня не криеше съчувствието си. Понечи да стане и да дойде при мен. Кимнах й — „Недей!“
В края на площада се мярна Пикнята. След минута се появиха и останалите от тайфата. Насядаха под сенките и запалиха. Не бързаха. Чакаха явяването на лъва.
Беше ясно защо ги няма шофьорите. Щяха да се появят след разиграването на действието. Апапите чакаха отстрани, верни на чакалския принцип да участват в разръфването. Но едва след като лъвът се насити.
Това следобедно безвремие беше заредено с черна романтика, като в латино сериал.
Да се изнижа до края на селото и там да пресрещна камионите? — Плитък номер. Да се затворя в някоя от кабините? — То пък една защита… Остава да се кача на някоя от върбите. Та да ме свалят като кокошка, с камъни!
Мислене в посока пасивна защита не води до никъде!
Появи се и Лъвът. Без да бърза, се насочи към моята пейка. Не гледаше към мен, здрависа се с този, с онзи… Излъчваше естественото сърдечно самочувствие на американски кандидат-президент.
Да, ама има вариант!
Когато наближи на десетина метра, махнах с ръка и навъсено го поканих до себе си. Той се огледа развеселен, самопосочи се с длан: „Кой, аз ли?“ Промърморих му отегчено:
— Ела, седни ако искаш. Имам да ти казвам нещо!
Приседна до мен подчертано внимателно. Беше настроен да направи от боя комедия. — Казвай! — нареди високо и ясно.
— В твой интерес е да не крещиш, та да те слуша мегдана. Имам въпрос, който се отнася до теб, а не до цялата публика. Да питам ли?
— Питай — разреши великодушно и малко по-тихо.
— Харесваш ли Лиза?
Той се сепна, почеса се:
— Защо?
— Абе… не знам дали е моя работа да ти отварям очите?… Защото например… — позабавих се нарочно — и тя те харесва. Харесва-ше… Ама след снощното ти изпълнение… Не знам как да ти го обясня?… Господ я е погалил с перце и й е дал възможност да прави магия, каквато малко жени могат да правят. Но ако ТЯ поиска. Ако ти е за едното голо чукане, имаш си смотанячки и тук. Ама те не са от Лизината категория. Разбираш ли какво ти внушавам?
Въздъхна и ме погледна. Чак такъв ефект и аз не очаквах. Беше омекнал за секунди. Механично бръкна, извади кутията, измъкна цигара. Потърси кибрит, но не намери. Колко си приличат всички хлътнали, пардон влюбени…
— Да не ме будалкаш?! Лиза…
— Да де, Лиза! Така се казва, правилно. Ако позволиш, познавам я достатъчно добре. Снощи, докато се прегръщахме с кучето…
— Чакай, чакай — кой кого е прегръщал? — погледна ме нервно.
— Вие стояхте и си мечтаехте на кого какво има да се случи. А ние лежахме под сайванта и се прегръщахме с Караман. Помниш ли какъв бахар беше? Та, когато я обеща накрая и на Пикнята, успя да я разревеш. Знаеш ли какво ми каза? „Защо насила и така глупаво иска да вземе това, което иначе щеше да получи много по-…“ Бунак! Ако снощи не беше се налял, а беше приготвил един букет… Ако по някое време я беше извел, но умно и културно, а после й беше поднесъл букета… Букетът е един от начините да накараш краката на една жена да омекнат… Много си тъп, извинявай за експертната оценка…
Това беше друг човек. Не — същият, но в друго, непривично състояние.
За миг обходих с разсеян поглед публиката. Апапите се споглеждаха озадачено. Таня ми смигна, а Лиза се подсмихваше, навела глава. Никой не можеше да чуе съдържанието на разговора ни, но обратът беше очевиден.