Окуражен, Йоргя заблъска с всички сили желязото, което всеки знае, се кове, докато е горещо. Дотук добре, само че палешникът замяза на лопата. Ковачът го пъхна отново в огнището с намерение да възстанови многолетния му образ и подобие. Сега металът беше поставен ребром под чука. Последваха удари и палешникът като че започна да прилича на себе си. Но ръбовете надебеляха неимоверно. Наложи се да бъдат посплескани.
Само че желязото изстина. Нуждаеше се от ново нагряване. Майсторът обаче беше нетърпелив — не спря да удря. Ненадейно заедно с предишното счупено отхвръкна встрани и върхът на нещастния палешник и уцели китката на ковача. Потече кръв и замириса на изгорено. Йоргя стисна нараненото място, присви лице от болка и не без достойнство заяви:
— Ейй, откога съм ковач, това не ми се е случвало!
Сред всеобщо мълчание нана Ганча се зае да превързва пострадалата ръка.
Поощрени от случилото се, скептиците надигнаха гласове. Останалите не можеха да смелят събитието. Едни обвиняваха палешника — бил престарял. Други чисто и просто се усъмниха в циганската семка на Йоргя. И как иначе, циганин ли е, не може да не е и ковач. Някой от неверниците предложи на майстора да отиде в града и да се научи на ковачлък. Той отказа. Как така ще се учи, когато си е баш майстор! Мнозина го подкрепиха.
Горките ми съселяни! Те не знаеха, че от затрудненото положение можеха да излязат по следния начин: главяват някой ковач другоселец, а тукашния назначават началник на ковачницата. По този начин работата щеше да върви и самият Йоргя щеше да се окаже ковач над ковачите. Защото, както знаем, много началници не могат нищо, обаче седнат ли на началническото бюро, изведнъж стават вещи по всичко. Да, но описаният случай беше преди половин век. Очевидно за подобно разрешение на проблема далече не е бил назрял историческият момент.
Така или иначе, работите се оправиха — болният ковач от съседното село оздравя. Йоргя отново взе цигулката и заедно с брат му тръгнаха по сборове, сватби и кръщенета. В ковачницата се настани кукумявка.
През един есенен ден пристигна непознат човек, плати каквото можа, натовари ковашките такъми и както сам се изрази, пое през девет села, та в десето.