— Трябва да намерим своята издръжливост — отвърна тя.
Аномандър изсумтя и рече:
— Ще търсите цяла вечност за това, висша жрице, в пушека на мрака. — Най-сетне я погледна изпод вежди. — Тя иска да ме види сега? Предлага ли най-сетне костите на тази вяра и ако да, каква същина е вложила в създаването? Желязо ли ще ни покаже този скелет, или крехка тръстика? А плътта, която вие предлагате за одежда, Емрал Ланеар? Вечно мека и вечно податлива като възглавниците и коприните на ложето ви, но в акт, лишен от любов, всички ние сме унизени.
Тя трепна.
— Ще призная, милорд, че превърнахме чувствената страст в нещо долно.
— Майка Тъма е свободна да се отдава на капризите си — отвърна Аномандър и махна небрежно с ръка. — Простете, висша жрице. Във всеки век идва време, когато всякаква деликатност изчезва, всички була се раздират и мъже и жени заговарят нагли истини. С такива дръзки изявления се оказваме разделени и пропастта между нас се разширява с всеки ден.
— Описваш гражданска война в самата ѝ същност — изръмжа Силхас. — Тя вече ни сполетя, братко. Но времето за философия отмина. Ако изобщо може да се твърди, че има полза от нея в което и да е време. Ако ясният ти поглед се рее над всяко течение, ставаш сляп за гибелния устрем на реката. Стига анализи, Аномандър. Извади най-сетне този зле наречен, но праведен меч.
— Направя ли го, Силхас, разкъсвам онова, което остава между мен и Андарист.
— Тогава го намери и го поправи!
— Той ще настоява на своята скръб, Силхас, докато аз държа на възмездието. Всеки от нас направи своето изявление и виж как расте зейналата помежду ни пропаст. Висша жрице, помолих ви за прошка и съм смирен в тази своя молба. Изглежда, всички сме затънали в своите капризи засега. Андарист и неговото чувство за вина, Силхас и неговото нетърпение, а аз… е… иска да ме види веднага, казахте?
Емрал изгледа Първия син.
— Разбира се, че ви е простено, Аномандър. Самият въздух, който дишаме, е изпълнен със смут. Да, иска да ви види веднага.
— Би трябвало да съм зарадван. — Аномандър отново заби намръщен поглед в пода пред ботушите си. — Би трябвало да скоча припряно и да затичам да подновя познанството ни, и да се вкопча в очакването за напътствие от нашата богиня. Какво тогава ме задържа тук, освен предчувствието за ново разочарование, след като тя предлага несъщественото, макар и само за да види смута ми, и как трябва да тълкувам изражението ѝ? Трябва ли отново да понеса отчуждението ѝ, или погледът ѝ ще бъде развеселен от моята злочестина? Тази наша богиня притъпява гнева ми, когато отказва да назове своя враг.
Силхас изсумтя.
— Наречи ги ренегати и да се свърши! Остави Урусандер да се гърчи от позора на подозрението, а ние нека препуснем и поразим убийците на Джаен и Енесдия!
— Тя ми забранява да извадя този меч в нейно име, Силхас.
— Тогава извади го в името на своя брат!
Аномандър погледна брат си в очите и вдигна вежди.
— В името на моя брат или в името на неговата скръб?
— Виж двете като едно, Аномандър, и му придай отмъстителна острота.
— Скръб. Гняв. Чувства, които се гледат с ненавист…
— Само едното, братко. Скръбта просто плаче.
Аномандър извърна очи.
— Това отстъпление не мога да си позволя.
Дъхът на Силхас излезе на съсък.
— Вижте как стаята става все по-малка и вижте мъжа, който няма да мръдне. Висша жрице, донесете, моля, за нашата слабост на Майка Тъма. Върнете се после при нас за отговора ѝ.
Емрал поклати глава.
— Не мога, лорд Силхас. Тя дава аудиенция на азатаная, Гризин Фарл. Моли Първия син да бъде с тях.
От външната стая доехтя шум и след миг Грип Галас пристъпи през отворената врата. Поклони се пред Аномандър.
— Милорд, простете за това прекъсване…
— Радвам се да те видя — отвърна Аномандър.
— Милорд, водя детето Орфантал и бих искал да ви го представя.
Първият син се надигна.
— Това ме радва. Доведи го, Грип.
Старецът се обърна и махна с ръка.
Момчето се появи колебливо на прага пред очите на Емрал.
— Орфантал — каза Аномандър. — Посрещаме те с най-голяма радост. Уведомиха ме, че си превърнал своето пътуване до Карканас в приключение, достойно за песента на бард, дори за някоя и друга поема навярно. Влез, моля, и ни разкажи за себе си.
Когато тъмните очи на момчето се спряха за миг на Емрал, тя се усмихна в отговор.