— Какво тогава ви задържа тук? — попита Аномандър.
— По титла съм прочут като Закрилника, но този аспект е нежелан. Явявам се където най съм нужен, но и в надеждата най-сдържан. Самото ми присъствие тук е горчив коментар за положението ви, уви.
В тези думи имаше предизвикателство, но Аномандър просто кривна глава, сякаш преценяваше азатаная в нова светлина.
— Заварихме ви да се грижите за Кадаспала. Дори тогава сякаш можехте да превърнете ръцете си в пранги, които да се стегнат на китките му, за да спрете това негово ужасно самоосакатяване. Но вие закъсняхте.
— Така е, Първи сине.
— Значи ли това, че заставате сега пред нас, за да заявите, че вече е прекрачен един праг?
Емрал забеляза как Майка Тъма следи двамата и как най-сетне в очите ѝ се е появила тревога.
Гризин Фарл се намръщи.
— Отговорих ви искрено.
— Майко Тъма — каза Аномандър. — Разбрахте ли това?
— Не — отвърна тя. — Изглежда, съм задала погрешните въпроси на нашия гост. Споходи ме объркване, Първи сине, с подвеждащи мисли за последната азатанаи, застанала пред мен.
— За която не знаем нищо. От името на речния бог ли говори тази Т’рисс? Спазарихте се с онзи съперник и спечелихте от него жертването на хиляда души?
— Оскърбяваш и двама ни — сряза го Майка Тъма. — Спазарихме мир между нас.
— И какво бе естеството на тази размяна?
— Нищо веществено.
— Що за мир е тогава? Да го опиша ли? Гората на север може все още да гори, но колибите със сигурност са усмирени. Това би могло да се изтъкне като благодат на мира, един вид.
— Ние не предизвикахме смърт между нас!
Емрал видя как богинята потрепери от гняв, но Аномандър сякаш остана безразличен. Заряза официалностите и попита:
— Гризин Фарл, какво знаеш за тази Т’рисс?
— Не познавам азатанаи под това име, Първи сине.
— Имаш ли описанието ѝ?
Гризин Фарл сви рамене.
— Това не означава нищо. Ако бях пожелал, можеше сега да се рея пред вас като птица или може би пеперуда. — После се намръщи. — Но вие я наричате родена от Витр. Двама азатанаи се отправиха да проучат загадката на онова разяждащо всичко море. Може би е една от тях.
— А силата, която тя разкри, също ли не ти говори нищо?
— Само това, че беше необичайно непредпазливо, съвсем неприсъщо за азатанаи. Има забрани срещу такава крещяща намеса.
— Защо?
— Нездравословно е за един азатанай да си навлече негодуванието на друг азатанай.
— И тъй наречената Т’рисс е направила това?
— Така изглежда, Първи сине.
— Доста пасивен си в негодуванието си, Гризин Фарл.
— Не на мен са се натрапили, тъй като тайстите не попадат под моето влияние.
Емрал ахна, щом осъзна последствията от този коментар. Погледна към Майка Тъма и стъписана видя изненадата, изписана на лицето ѝ.
Аномандър стоеше като прикован на стена, макар да го обкръжаваше само празният въздух. Изведнъж сърцето на Емрал се стегна от болка за Първия син. Той впи очи в Майка Тъма.
— Най-сетне намирам горчивата истина за моята титла, Майко. Искаш да имаш син, но в пелени и безпомощен, мислещ само за сладкото мляко на гръдта.
— Не мога да ускоря другояче порастването ти, Първи сине.
— Но се отвращаваш от моя дъх.
— Само от язвителните думи, които той носи.
— Значи ли това, че си азатанаи, Майко, измамно предрешена в тялото на жената тайст, която някога всички познавахме?
— Аз съм онази жена — отвърна тя — и никоя друга.
— Къде е твоят страж тогава, или е превърнал плътта си в самия мрак?
— Тези въпроси са без значение — заяви Майка Тъма. — Призовах те, Първи сине, за да те пратя при лорд Урусандер. Искаме да знаем истината за мотивите му. — Помълча, след което добави: — Не желаеше ли точно това?
— Ще тръгна срещу Урусандер — отвърна Аномандър. — Щом пристигне легион Хуст.
— Не ги чакай — рече тя. — Тръгни към него начаса, възлюбен сине. Срещни се с него.
— За да застана близо до него, Майко, би трябвало да нося вериги тежки като планина, за да задържат ръцете ми от меча на кръста ми. Но пък дали не ще е по-добре, ако просто се разоръжа извън командната му шатра, коленича и му предложа врата си?
— Не вярвам, че той по какъвто и да е начин е отговорен за убийствата на лорд Джаен и дъщеря му. Погледни го в очите, докато ти казва същото, и двамата бихте могли да обърнете гнева си срещу истинските убийци.
— Ренегати от разформировани части? Или искаш да предложа жалката възможност за Отрекли се с благородна кръв на ръцете?