Нещо ярко като огън лумна в Нарад.
Скара Бандарис слезе от коня и закрачи към сержант Радас.
— Кой е командващият ви офицер, сержант?
— Вие, сър.
— И какви заповеди ви оставих?
— Трябваше да ви изчакаме в гората. Но, сър, лейтенант Инфайен Менанд ни донесе заповеди от капитан Хун Раал.
Скара го изгледа невярващо.
— Хун Раал е заповядал легионът да убие лорд Джаен и дъщеря му? Да отнеме живота на благородници, събрани на сватбено празненство? Хун Раал ви заповяда войниците ви да се нахвърлят на Енесдия? Да я изнасилят и да я оставят да умре на камъка на домашното огнище? Камъка, който е дар от лорд Аномандър на брат му? Може ли да видя тези заповеди, сержант? Може ли да видя лично печата на Хун Раал?
Радас беше пребледнял.
— Сър, лейтенант Инфайен, която донесе заповедта на капитан Хун Раал, пое командването. Аз съм войник. Изпълнявам заповедите на моите старши.
— Къде е Инфайен?
— На изток, сър, за да се присъедини към командир Урусандер.
Капитан Халид Бахан се приближи, с Тейт Лорат до него, а след тях креташе еднокрак старец — вървеше с усилие, тъй като мократа земя поддаваше под патерицата му. Нарад вече беше виждал Халид и не му беше трудно да си представи лицето му безжизнено, лишено от всякаква наглост. Беше приятна гледка. Халид Бахан беше брутален тип и доказателството за това беше в държането му, както и в подпухналото му лице. Беше мъж, който щеше да изглежда най-добре умрял.
— Скара, приятелю — заговори Халид. — Имаше сбъркани сметки, мисля. Съгласни сме по това, ти и аз. Важното сега е да намалим щетите, нанесени на нашата кауза.
Скара го гледаше студено.
— Нашата кауза, наистина — заговори той с изненадващо спокоен глас. — Хайде напомни ни, Халид, за тази кауза. Мисля, че трябва да чуя този благороден списък, изреден на глас. Бъди логичен в изреждането и възвиси всички нас още веднъж до селенията на добродетелта. Но моля те, приятелю, започни от дъното, там, в кръвта между краката на една мъртва жена.
Усмивката на Халид изчезна.
Без да дочака отговор, Скара продължи:
— Защо не ни извисиш още, пренебрегвайки петната, доколкото можеш, до един заложник, убит, докато е бранел същата онази жена, посечен не в доблестен двубой, а като подивяло псе? А след това до един старец, баща и герой от войните срещу форулканите, издъхнал на прага на къщата на своя зет? — Говореше силно, с тежест, и гласът се носеше над лагера, биеше като яростна вълна смълчаните войници. — Но чакай. Нека добавим ново стъпало в това праведно изкачване към нашата кауза. Девица, едната ѝ ръка счупена и след това посечена. Девица, користен носител на несправедливостта, която толкова презираме. И Домашните мечове, едва въоръжени, които постлаха килим за нашата кауза, килим от посечена плът и оплискани с кръв треви. — Вдигна ръце като оратор, възпламенен от гняв. — Но тук наново съзираме още знаци за сигурния път на Хун Раал към справедливостта! Изгорените трупове на Отрекли се в леса! Та нали онези стари вещици на восъка дебелееха за наша сметка! И децата непристойно се перчеха в дрипите си! Хайде говори ни, Халид Бахан, за нашата чиста цел. Кажи ми как един избор на вери разделя кралството, което се бяхме заклели да браним, и назови основанията си за страната, която ни предопредели. Напиши своя списък в стълбовете дим, които се издигат зад мен, и го разпростри през небесата…
— Спри тирадата си! — изръмжа Тейт Лорат. — За легиона Урусандер ще има справедливост само когато останем без врагове срещу нас. Трябваше да ударим първи, Скара, и да разделим някак останалите врагове.
Той я погледна със сарказъм.
— Да разделим? Наистина ли някой е вярвал, че хвърлянето на няколко трупа сред убитите ще спечели фалшива диря? Лорд Джаен беше майстор с меча, но дори той не можеше да се сравни с Крил Дурав. Крил да е убит от Отрекли се? Паднал е от множество промушвания, убит от обучени войници, които са знаели как да се бият с майстор на меча. Всички вие за глупак ли смятате лорд Аномандър?
— Той е човек, не е бог — рече Халид Бахан, възползвал се от мигновеното разсейване, за да възвърне наглостта си. — Планът беше зле обмислен, но всички знаем как благоприличието отстъпва, когато се развихри жаждата за кръв, Скара. Жалко беше, но ще има други престъпления, преди да свърши това, и от двете страни, и си глупак, ако мислиш друго.
— О, глупак съм, несъмнено — отвърна Скара. Върна се при коня си и се метна на седлото. — Приключих с това. — Извърна се и погледна войниците, които го бяха придружили от Карканас. — Останете тук и се бийте с другарите си, ако искате. Отказвам се от командването и отхвърлям службата си в легиона на Урусандер.