Выбрать главу

Нещата трябваше да са понятни. От единия край до другия, все едно от коя посока ще решиш да започнеш пътуването, всичко трябва да се намести. Точното наместване е дарът на реда, доказателството за контрол, а през контрола е пътят към господството. Сагандер не можеше да приеме един непознаваем свят. Загадките трябваше да се преследват докрай. Като свирепите врашани, които някога бяха вилнели из Черния лес: всичките им мрачни леговища бяха разкрити, докато не бяха останали места, където зверовете да се крият; бяха ги убили до последния и сега най-сетне човек можеше да ходи безопасно из леса, и никакъв вой не нарушаваше вече ведрата тишина. Черния лес беше станал познаваем. Безопасен.

Щяха да стигнат до азатанаите и до Одан на Джагът, може би дори до самия Омтоуз Феллак, Запустелия град. Но най-хубавото от всичко: щеше най-после да види Първия дом на Азат и може би дори да поговори със Строителите, които го обслужваха. И щеше да се завърне в Куралд Галайн увенчан със слава, с всичко, което му беше нужно, за да разпали бляскавото възкресение на славата си като учен, и всички онези, които се бяха отвърнали от него, без дори да крият презрението си, щяха отново да се стекат към него като кутрета, а той с радост щеше да ги поздрави… с ботуша си.

Не, животът му още не беше свършил.

„Никакъв лед няма. Светът под мен е сигурен и стабилен. Чуй! Нищо няма.“

Тихо почукване по вратата го накара за миг да затвори очи. Аратан. Как можеше мъж като Драконъс да стане баща на такова дете? О, Аратан беше достатъчно умен и според всички сведения Айвис бе изчерпал тънкостите, на които можеше да научи момчето в боравенето с меча. Но тези умения нямаха кой знае каква стойност. Оръжията бяха бързото средство, към което прибягваха онези, които не можеха да убеждават или се бояха от истината. Сагандер бе положил всички усилия с Аратан, но момчето, въпреки острия си ум, като че ли беше обречено на посредственост. Но пък какво друго може да се очаква от едно нежелано дете?

Чукането се повтори. Сагандер въздъхна и подкани Аратан да влезе. Чу как вратата се отвори, но не откъсна поглед от многобройните вещи, струпани на масата.

Аратан се приближи до него и ги огледа мълчаливо. После каза:

— Господарят каза, че трябва да пътуваме леко, сър.

— Знам много добре какво ще ми трябва и това е минималното. Е, а ти какво искаш? Както виждаш, много съм зает — ще ми трябват поне три дни да се приготвя. Но ще е както лорд Драконъс заповяда, тъй че ще трябва да се оправя.

— Дойдох да помогна да си стегнете багажа, сър.

— А твоят багаж?

— Готов е.

— Ще съжалиш за безгрижието си, Аратан — изсумтя Сагандер. — Тези неща искат грижа и обмисляне.

— Да, сър.

Сагандер махна с ръка към струпаното на масата.

— Както виждаш, приключил съм с първоначалния подбор. Винаги имам наум, че сигурно ще ми хрумне да добавя някои неща в последния момент преди тръгването, което значи, че трябва да се погрижа във всеки сандък да има свободно място. Очаквам да се върна с много изделия и писания също тъй. Честно казано, не виждам как можеш да ми помогнеш, освен да смъкнеш сандъците по стълбището, а за това ще ти трябва помощ. Най-добре да го оставим на слугите.

Момчето все пак се поколеба, а после каза:

— Мога да ви помогна да оставите повече свободно място в сандъците, сър.

— Нима? И как ще го направиш?

— Виждам, че имате пет шишета мастило, сър. Тъй като ще яздим бързо, няма да има много време за писане по пътя…

— А щом пристигнем при азатанаите?

— Те, разбира се, ще имат мастило, сър, с което ще са щедри, особено щом става дума за гостуващ учен, толкова прочут като вас. Всъщност вярвам, че ще са също толкова щедри и със свитъци, пергаменти и восък, както и с рамки, сушени черва и писци. — И преди Сагандер да е успял да отвърне, продължи: — А тези карти — на Куралд Галайн — предполагам, че са замислени като дарове?

— Обичайно е…

— Макар между азатанаите и тайстите да е имало мир от доста време, несъмнено други посетители на азатанаите биха могли да оценят такива карти доста високо, по съвсем погрешни причини. Сър, вярвам, че лорд Драконъс ще забрани да се подаряват карти.

— Една размяна между учени в интерес на знанието няма никакво отношение към рутинните политически проблеми… впрочем, откъде се взе тази твоя наглост?