Кара Ибраим скъси ремъка на пушката и плътно я прикрепи към гърба си, пристегна износения, отънял пояс и като усещаше, че ръцете и краката му треперят от умора, а от нетърпение и яд го избива пот, започна да се придвижва към пропастта. Той се хващаше с ръце в скалата, използваше ловко всяка пукнатина и всяка издатинка и успя да достигне тясната и равна ивица. Но ивицата свърши на няколко крачки от другия край на пропастта с една издута пожълтяла скала. Под нея вятърът беше навял суха трева. Кара Ибраим се изправи с треперещи ръце и като диреше къде да закрепи крак, започна полека да обхожда скалата. Педя по педя, прилепил гърди, той се примъкваше напред и когато достигна до най-трудната и гладка част на скалата, проточи шия и видя, че пред него тъмнее малка пещера. Тогава през ума му мина, че козелът се е скрил вътре, и изведнъж усети непонятен страх. Но какво можеше да му направи един ранен козел? Нима Кара Ибраим можеше да се бои от него? И той продължи да драще и пълзи към пещерата.
Козелът наистина беше там. От пробития му корем течеше кръв и под него беше се образувала тъмна локва. В изпъкналите зорки очи на животното се четеше смъртна тревога. Клекнало на задните си крака, то слушаше как Кара Ибраим пъшка на половин метър от входа на пещерата. Хълбоците му трепереха, козината на врата му беше се изправила. Ето че пръстите на помака се вкопчаха в един ръбест камък до входа и козелът се дръпна ужасѐн в тясната и плитка пещера. Той изплези език, облиза се и пръхна. Увитата в мръсна шамия глава на Кара Ибраим се мярна пред пещерата, после той закрепи коляното си на площадката и понечи да влезе вътре. Но цевта на пушката се закачи в скалата и му попречи. Тогава обезумелият от ужас козел силно изсвири през носа си и с всички сили се хвърли към входа. Една сива маса удари в гърдите Кара Ибраим и го откъсна от скалата. Той полетя и докато се превръщаше и размахваше безпомощно ръце, видя, че козелът също така се гърчи във въздуха, но му се стори, че козелът не пада, а се издига към небето, сякаш отиваше при аллаха, а самия него изпращаше в острите камъни на урвата.