ГАРИ: Само че, какво за бога е това? Приличат на еноти, но никога досега не съм виждал…
ДЖЕБ: Не ми досаждай с твоите тъпи въпроси, момче! На кой му пука какво са? Козината им е най-добрата, която съм виждал! Хайде на работа!
Когато започват да налагат купчинките с тоягите си, театърът се изпълва с ТЪТЕНА на ударите, придружен от пронизителни ПИСЪЦИ от болка.
ДЖЕБ: Главите, момче! Удряй ги по главите! Колко пъти да ти повтарям да не цапаш кожите?
ГАРИ: Опитвам се, тате, ама те се гърчат! Трудно е да ги улучиш, малките копеленца!
ДЖЕБ: Не бързай, Гари. Научи се да не бързаш. Няма къде да ти избягат, веднъж като се хванат в капана. Погледни ги. Всичките са изтощени, тъй като цяла нощ са се мъчили да се освободят. Всичко, което се иска от теб е да отиваш до всеки един от тях и да ги удряш по главите. Не бързай, момче. Те са си вързани. Никъде няма да ти избягат.
Докато ДЖЕБ и ГАРИ продължават да налагат хванатите в капаните, присвити, ПИЩЯЩИ купчинки, светлината на екрана бавно става пурпурна, после УГАСВА, като остават да звучат само УДАРИТЕ и ПИСЪЦИТЕ. Скоро и те избледняват.
ВТОРА СЦЕНА
Вечер. Боровата пустош, Джърси. Хамбара на ДЖЕБ.
ДЖЕБ и ГАРИ са облечени с окървавени престилки. ДЖЕБ е седнал зад работната маса, с лице към публиката, а ГАРИ се мотае около сцената. До тумбестата печка са поставени две окървавени бейзболнибухалки. ДЖЕБ доста се е омотал с ябълковия „джак“, който отпива от една туба. Той наблюдава как ГАРИ носи последните кожи към сушилните.
ДЖЕБ: (С раздразнение, сливайки думите) Още ли не си свършил с тия кожи? Кълна се…
ГАРИ: Ей сега ще опъна последните няколко, тате.
ДЖЕБ: Хубаво! Добра работа свършихме! Помниш ли друг ден да ни е вървяло така, а,момче? Досега?
ГАРИ: Доколкото си спомням, не.
ДЖЕБ: И аз не помня. Никога не съм виждал такова нещо. Във всички капани да се гърчи по един. Прекрасна гледка.
ГАРИ: Мдаа. И след като свършихме и прибрахме зверовете в чувалите, като погледнах назад, до всеки капан имаше по едно ярко червено петно. Сякаш някой великан с окървавени карака е газил в снега.
ДЖЕБ: (Отпива и кима мъдро) Мдаа, така беше, нали? Почти поетично. (Изведнъж се изправя и хвърля строг поглед към ГАРИ) Ти да не вземеш да ми станеш някакъв женчо, ей!
ГАРИ: (Смее се) Няма бе, тате. Само че се чудех. Сигурен ли си, че тия неща няма да ни създадат някакви проблеми?
ДЖЕБ: Проблеми ли? Това пък какво трябва да означава?
ГАРИ: Ами, искам да кажа, че ги избракониерствахме от земите на стария Фостър. Нали знаеш какви ги разправят за онова място.
Докато ДЖЕБ му отговаря, една от КОЖИТЕ, просната върху едно от сушилните ПОМРЪДВА леко. Нито ДЖЕБ, нито ГАРИ забелязват нещо.
ДЖЕБ: Глупости! Суеверни глупости! Чувал съм ги тези — ловци, дето навлизат в земите му и никога повече не се връщат, странни звуци, странни светлини. Глупости! Старият Фостър сам ги пуска тия слухове, точно както преди това правеше баща му. Иска никой да не припарва в неговата собственост. Хубаво. Другите тъпанари да вярват в каквото си искат, мен това не може да ме спре! По дяволите, днес бяхме там и се измъкнахме невредими с истинска златна мина, нали, момче! Нали?
ГАРИ: Да бе, тате, така беше. Странна златна мина, все пак, не мислиш ли? Искам да кажа, дори не сме сигурни какви са тия животни.
ДЖЕБ: На кой му пука! Нали имат хубава козина. Виж ги как лъщят тия кожи. И са гъсти! Така че, празнувай, момче! Празнувай!
Докато ГАРИ говори, КОЖАТА ПОМРЪДВА и се плъзва през ръба на сушилнята.
ГАРИ: Не мога, тате. Тия неща ме карат да се чувствам особено. Не знам защо, ама се замислих, какво ли е да бъдеш ханат в капан и да трябва да лежиш, замръзвайки в снега цяла нощ. Как смяташ, животните дали ги боли много?
ДЖЕБ: (Смее се) Не и ако ги удариш както трябва. Един добър удар по главата с луисвилската бухалка и готово. Въпреки че и сега си спомням оня стар жилав енот, дето го бях хванал веднъж. Трябваше да го прасна четирийсет пъти, преди да му се пръсне черепа. Откачи ми се ръката. (Хвърля още един изпитателен поглед на ГАРИ) Да не ми се размекваш такъв, ей!
ГАРИ: Няма бе, тате. Само дето тая сутрин, докато ги бъхтехме по главите, няколко от тях… ами, някакси вдигнаха лапи, все едно че ме умоляват да не им правя нищо лошо. Бяха почти като… човеци.
ДЖЕБ: (Сумти с отвращение) Като говорим за лапи, я виж това. (Подхвърля малък черен предмет на ГАРИ). Беше в един от капаните.