ДЖЕЙК: Ами… да… така да се каже.
ШАНА започва да се фръцка около него, полюлявайки подигравателно бедра.
ШАНА: И какво точно би могло да убеди Джеки кожухаря, че е открил подходящия фотомодел за тази работа?
ДЖЕЙК: Аа, не знам. Използвай въображението си.
ШАНА: Да използвам въображението си? Добре. Ще използвам въображението си. Само че по такъв начин, че да не ти се налага да използваш своето…
ШАНА се обръща към ДЖЕЙК, разгръща палтото си и си повдига полата, излагайки на показ черните си бикини и колан с жартиери. Долната челюста на ДЖЕЙК увисва и той се вторачва в нея. Първите му опити да каже нещо са неуспешни. След което:
ДЖЕЙК: (Гласът му скърца) Убедително… много убедително.
ШАНА: Ако отидем в колата, мога да стана още по-убедителна. (Отправя се към вратата) Хайде. Ще ти покажа.
ДЖЕЙК: Колата е много натоварена. Какво ще кажеш да го направим тук?
ШАНА: (Шокирано) Тук? Сега? Да не си полудял?
ДЖЕЙК: Ще стане превъзходно палто.
ШАНА: (Въздиша и мърмори) Е, правила съм и по-лоши неща за по-малко.
ДЖЕЙК: Какво?
ШАНА: Казах, че е голяма кочина.
ДЖЕЙК: Няма спор по въпроса. Чакай да потърся някакво одеяло.
ДЖЕЙК отива вляво на сцената.
ШАНА: (Насилва се да се усмихне) Добре… но не се бави.
ДЖЕЙК напуска сцената.
ШАНА се мотае по сцената, играейки си с кожите. Една от тях леко ПОМРЪДВА зад гърба й.
ШАНА: (Провиква се през рамо) ЕЙ, ДЖЕЙК! ЧАКАМ ТЕ! ПОБ-Ъ-Ъ-РЗА-А-А-Й! (После по-тихо, на себе си) Да бе. Побързай, че да свършваме с това! Боже мили, какво палто ще стане само! Ти си нищо и половина, Джейк, но разбираш от палта. А това ще го носи Шана. Мислиш си, че това палто ще те сложи на икономическата карта? Нека ти кажа, нещастно човече, то ще постави Шана на картата! Тя ще бъде по кориците на всички списания, от „Воуг“ до „Популярна наука“. (Поглежда през рамо към вратата) Къде се дяна тоя?
ШАНА изминава половината разстояние до вратата вляво.
ШАНА: (Провиква се) ДЖЕЙК, КАКВИ ГИ ВЪРШИШ ТАМ? ЗАБРАВИ ЛИ, ЧЕ ТЕ ЧАКАМ? (Мърмори) Де такъв късмет? Опитваш се да ме вкараш в леглото от две години и ето, че ти се предостави възможност. Няма начин да я пропуснеш. (Въздиша) Ех, Шана… няма да ти е за пръв път. Всичко е част от играта. Пусни му няолко пъти и след това се прибираш вкъщи. (Провиква се през рамо) ДЖЕ-Е-ЕЙК! Ч-А-А-А-КАМ ТЕ-Е-Е-!
ШАНА се отправя към отсрещната врата, вдясно на сцената. Завърта дръжката.
ШАНА: Може би тук вътре има…
Отваря вратата и ТРУПЪТ НА ДЖЕБ — с размазан окървавен череп и всичко останало — пада върху нея. ШАНА пищи и с пълзене се отдръпва надалеч. ВЛИЗА ДЖЕЙК, нахлувайки през вратата вляво. Вижда тялото и замръзва на място, после се приближава към тялото предпазливо, почти на пръсти.
ДЖЕЙК: (В гласа му се долавя страх) Уф, мамка му, о, Господи, това е Джеб! Кой ли го е направил? О, това е ужасно. Трябва да повикаме полицията, трябва да повикаме някой! Какво ще правим?
ШАНА: Знам какво ще направя аз! Изчезвам оттук!
ШАНА се втурва към вратата, която води към двора, но тъкмо, когато се готви да я отвори, през нея НАХЛУВА ГАРИ и тя пада назад. Лицето на ГАРИ представлява кървава развалина, дрехите му са покрити с кръв и сняг, а от глезена му виси голям стоманен капан. Полусляп е и е напълно полудял от болка, а капанът се влачи и дрънчи зад него. Диво размахва бухалката, нансяйки удари по стените, масата, почти успява да докопа ШАНА и ДЖЕЙК, а те се шмугват покрай него и бягат встрани. Той спира за момент до ТЯЛОТО на ДЖЕБ.
ГАРИ: (През разбитата си уста) Тате! Намериха те, значи! Намериха те! Значи знаят!
ГАРИ пак започва да размахва окървавената бухалка.
ГАРИ: Болката! Болката! О, Боже, спри болката!
Най-накрая ДЖЕЙК грабва един НОЖ от закачалката и го насочва към ГАРИ.
ДЖЕЙК: Назад, хлапе. Предупреждавам те — назад!
ГАРИ: Болката! О, Боже, накарай я да престане!
ГАРИ забелязва ножа и се хвърля напред, намушквайки се на него. Той изглежда облекчен, когато се свлича на пода, мъртъв. ДЖЕЙК се взира ужасено в окървавения нож в ръката си.
ШАНА (Вече в истерия) Измъкни ме оттук, Джейк! Искам незабавно да се махна оттук!