ДЖЕЙК: (Взема се в ръце) Добре де, добре. Излез и ме чакай в колата. (Подава й палтотот си) Идвам веднага.
ШАНА: Няма ли да дойдеш с мен?
ДЖЕЙК: (Пресметиво) Първо трябва да се погрижа за едно-две неща. Трябва да се уверя, че никой няма да узнае, че сме били тук. Не искам да оставям никакви доказателства. Не искам някой да си помисли…
ШАНА напуска сцената.
ДЖЕЙК: (Продължава да си говори)… и освен това не искам някой друг да докопа тези кожи.
ДЖЕЙК на бърза ръка извлачва телата извън сцената, после вдига ножа от земята. Бърка в джоба си за носна кърпичка, с която да почисти острието и тогава забелязва, че ивичката козина, която Джеб му е изпратил, е залепнала за дясната му ръка. Опитва се да я махне, но не успява.
ДЖЕЙК: Ей, какво е това? Какво става, по… дяволите? (Движенията му се забавят, както и говорът му) Какво… става?
Най-накрая ръката на ДЖЕЙК се отпуска и остава неподвижна до тялото му, а той стои като замаян. След което… бавно, с накъсани движения, ръцете му започват да се движат. Разкопчават ризата му, при което излизат на показ корема и гърдите му. Дясната ръка на ДЖЕЙК вдига ножа към гърлото му. Изражението на ДЖЕЙК отразява ужасът, който го е обзел. Ножът се движи колебливо и той се опитва да го избегне, но въпреки усилията му, острието неотклонно се приближава все повече и повече към шията му.
ДЖЕЙК: (Шепнейки) Не!
Започва да звучи АВТОМОБИЛЕН КЛАКСОН, а в това време ножът най-накрая достига гърлото му и пронизва плътта във вдлъбнатината над гръдната му кост. Оттам прави дълбок разрез надолу по цялата й дължина, после при корема завива надясно и достига до поясната област. От раната тече кръв. ДЖЕЙК прехвърля ножа в лявата си ръка, а пръстите на дясната пъха под кожата. Хваща здраво и започва да я дере от подлежащите тъкани. Когато КРЪВТА РУКВА, ДЖЕЙК ИЗПЪШКВА и се свлича на колене. Под акомпанимента на собствените си стенания и нетърпеливият звук на КЛАКСОНА, ДЖЕЙК изпълзява вън от сцената през лявата врата.
КЛАКСОНЪТ звучи още известно време, след което спира. Малко по-късно ШАНА ИЗЛИЗА на сцената.
ШАНА: (Озърта се наоколо) Джейк? Защо се…? Джейк, къде си?
Вратата вляво бавно се отваря, поскърцвайки. Първото, което се появява, са РЪЦЕТЕ на ДЖЕЙК, които е протегнал пред себе си. В тях държи кожен елек, направено от човешка кожа — блед и покрит с косми от външната си страна, кървавочервен отвътре. После се показва и останалата част от ДЖЕЙК, който е без риза, влачи краката си по земята, малко залита, държи пред себе си елека. Тялото на ДЖЕЙК е кървава развалина, там, където е одрал от кожата едно голямо парче с формата на елек. Останала е кожа само по ръцете, врата и лицето му; останалата част е в ръцете му (косматата ивица все още е увита около дясната)
ДЖЕЙК: (Пресипнало) Донесох… ти…нещо.
ШАНА ПИЩИ и се отдръпва назад.
ШАНА: Джейк! О-мили-Боже, Джейк, какво се е случило с теб?
ДЖЕЙК очевидно се чувства отпаднал от травмата и загубата на кръв, но продължава неумолимо да се приближава, тътрейки се покрай работната маса, протягайки своя подарък.
ДЖЕЙК: Направих го… за теб…
ШАНА: Махай се, Джейк! Божичко, махни това нещо от тук!
ШАНА заобикаля масата от другата й страна. ДЖЕЙК продължава да обикаля след нея.
ШАНА: (Хлипайки) Не! Джейк, моля те! Какво правиш?
ДЖЕЙК я преследва, подтикван от неумолима сила.
ДЖЕЙК: Шана… подарък… направих го за теб…
ШАНА: О, Боже!
ШАНА събаря масата върху ДЖЕЙК и той пада на земята. Тя се втурва към вратата в средата на сцената, но се ПОДХЛЪЗВА в кръвта по пода и се свлича долу. ДЖЕЙК пълзи към нея, подавайки й елека.
ДЖЕЙК: Шана…
ШАНА се изправя с олюляване и се хвърля по посока на вратата в средата на сцената. Препъва се и предмишницата й се удря в един от капаните, които висят на стената. Капанът се затваря с хищно ЩРАКВАНЕ. ШАНА КРЕЩИ от болка. А ДЖЕЙК неумолимо се приближава. Тя се опитва да излезе заедно с КАПАНА, но четрифутовата му верига е закована за рамката на вратата. Полудяла от болка и отчаяние, че не може да се освободи, тя сграбчва един нож от закачалката на стената и започва да кълца китката си. Кръвта плисва. ДЖЕЙК вече се е изправил на крака и се приближава.
ДЖЕЙК: Шана… подарък…
Все още нанасяйки удари с ножа по китката си, ШАНА се хвърля през вратата и се изгубва от поглед — но веригата се опъва и тя отново ИЗПИЩЯВА. ДЖЕЙК отива до вратата и поглежда в посоката, в която се е изгубила ШАНА. Лицето му се озарява от широка усмивка, когато я забелязва.