ДЖЕЙК: Шана… знаех си, че няма да ме изоставиш!
И тогава от гърлото на ШАНА се разнася нов ВИК на болка, а капанът увисва на рамката на вратата и започва да се люлее. В челюстите му виси окървавена човешка ръка, отрязана до китката. Докато се полюлява напред-назад, ДЖЕЙК напуска сцената, протягайки елека пред себе си.
ДЖЕЙК: (Гласът му се отдалечава) Шана… върни се… ще настинеш…ето…облечи това…