Докато я повдигаше за опашката, за да я занесе при чувала, хвърли едно око на обезобразения чукан, който бе останал от задния й крак. Прегризан. Господи, трябва да имаш наистина голям мерак да се освободиш, за да постъпиш така.
Отнесе я на тате, прецапвайки през останалите кървави петна по снега. Все едно някой великан с окървавени крака бе минал от тук.
— Йеееее! — каза тате, като видя последния енот. — Красавец! Всичките са красавци! Гари, момчето ми, ще падне доста пара като ги продадем!
Гари погледна слънцето, докато мушкаше последната жертва в чувала. То се издигаше ярко в безоблачното небе.
— Май е по-добре да не слагаме тигана на печката, преди да сме наловили рибата, тоест преди да сме се измъкнали от земите на Фостър.
— Имаш право — каза тате, за първи път изглеждаше притеснен. — Ще се върна утре, за да заредя отново капаните. — Той потупа Гари по гърба. — Намираме се в златна мина, сине!
Гари изръмжа изпод тежкия чувал, но приведе гръб и се запъти към слънцето. Искаше му се да се махне оттук. При това бързо.
— Аз ще водя, тате.
— Виж ги тези! — каза тате, като държеше две от кожите за опашките. — По-гъсти от това здраве му кажи и нямат никакви белези или голи петна по тях! Първо качество, всяка от тях!
Олюля се, както си стоеше до масата за дране. През цялото време докато дереше, сваляше и миеше кожите, си бе подръпвал от бутилката с ябълков „джак“ и сега беше доста гипсиран. Гари беше взел ножа от ръцете му навреме и сам дереше, като оставяше на стария свалянето на кожите. За това не бе нужно да си трезв. Веднъж след като са разрязани с ножа — това бе трудната част — един як човек би могъл да обели кожата както се бели кочан.
— Мдаа — каза Гари. — Красавци са, няма спор. Истински зимни палта.
Средата на зимата бе естествено най-подходящото време за лов на кожи. Тогава козината бе най-гъста. А тези бяха гъсти. Гари не си спомняше някога да е виждал такива. Светлосивата козина блестеше с бледосин металически оттенък, когато светлината падаше отгоре й. Докосването с тях го даряваше с някакво странно вътрешно усещане за топлина. Искаше му се да си намери някоя жена и да я поязди чак до сутринта.
Най-странното бе, че всичките бяха еднакви. Нямаше да се налага да бъдат боядисвани тук-там, за да се направи палто. Всичките си съвпадаха перфектно една с друга, като че ли бяха от една майка.
От тях щеше да стане дяволски добро дълго палто.
— Джейк направо ще се побърка като ги види! — каза тате. — А също така ще плати добре!
— Ти свърза ли се с него? — попита Гари, мислейки си за пушката, която си бе харесъл.
— Йеп. Утре сутринта рано-рано ще е тук.
— Страхотно, тате. Защо не си лягаш, пък аз ще разчистя.
— Сигурен ли си?
— Да бе.
— Ти си мъж на място, сине — каза тате. Потупа го по рамото и се заклатушка към вратата.
Гари потръпна от студения полъх, който се вмъкна след тате, докато излизаше от хамбара. Стана да хвърли още една цепеница в тумбестата печка, дето клечеше в ъгъла, след което огледа обстановката.
Въщност не беше останало кой знае какво за оправяне. Всичките кожи бяха измити и с изключение на няколко бяха метнати върху сушилните. Вътрешностите бяха изхвърлени, а месото бе сложено на сушина, за да хранят кучетата следващите няколко седмици. Так че всичко, което трябваше да направи бе…
Погледът на Гари се стрелна към пейката. Там не беше ли помръднало нещо? Задържа погледа си няколко мига, но всичко бе спокойно. И все пак можеше да се закълне, че една от непрострените кожи бе помръднала. Той потърка очи и се ухили.
Беше изминал един тежък ден.
Отиде до пейката и разстла останалите пет-шест, преди да ги метне да се сушат. В повечето случаи ги приковаваха за вратата на хамбара, но тези бяха прекалено ценни. Гари прокара ръце по тях. Боже, тия бяха специални. Не бе виждал толкова гъста и мека енотова кожа. В него пак се разля онова топло, омиротворено, сладостно чувство. На шега той ги уви около ръката си. Какво палто само щеше да стане от това…
Кожата помръдна, по нея пробягаха вълни. С едно неуловимо движение ръбовете й се подгънаха и се увиха плътно около предмишницата му. Преди да успее да реагира, го заля вълна на ужас, която после потъна в усещането за мир и спокойствие.
Няма нищо странно. Всичко е наред… наред.
Той се загледа покорно в трите останали неразпънати кожи, по които пробягаха вълни и започнаха да се придвижват към него. В това нямаше нищо лошо. Нямаше нищо лошо и в това, че пропълзяха по ръцете и китките му и се увиха около предмишниците му. Съвсем естествено. Той се усмихна. Явно се бе сдобил с ръце като на пещерен човек.