През тялото му се разля блаженство, като от качествено червено вино. Не му се стори никак страно, че парчетата се движат. Съвсем нормално. Даже забавно.
Вижте ме. Имам космати пръстени.
Той задърпа палтото и ризата си, докато не остана гол до кръста. Тогава осъзна, че има нужда да се усамоти за миг-два.
— Къде е банята?
— Вратата зад теб.
Имаше нужда от нещо остро. Но защо?
— Имаш ли нож? Някой по-остър? — Думите като че ли сами изскачаха от устата му.
Тя придоби озадачен израз на лицето.
— Мисля, че имам. Майсторите, които поставяха тапетите, използваха бръсначи…
— Ще свършат работа — Отиде до пейката с инструментите и намери едно от остриетата, след което се отправи към банята. — Идвам след малко. Ти ме чакай в спалнята.
Какви ги правя?
В банята той застана пред огледалото, стискайки острието с увитите в козина пръсти на дясната си ръка. Внезапно го разтърси студена тръпка. Почувства се полузамръзнал, хванат в капан, изплашен. Тогава видя обрамченото с бакембарди лице на стария Джеймсън, което е огромно в огледалото, видя как чудовищния му крак се засилва срещу него. На Джейк му се догади от смазващата болка в гърлото, задушаваше се. Боже, не можеше да диша…!
И тогава, пак внезапно, отново се почувства добре. Всичко бе наред. Той заби горната част на острието в кожата над гръдната си кост, точно толкова, колкото да премине през нея, достигайки до слоя подкожна тлъстина. След което го прокара по цялата й дължина. Когато стигна до корема, промени ъгъла надясно, следвайки най-долното ребро. Чу как сухожилията и връзките на раменната му става скърцат и пукат в знак на протест, когато ръката му продължи разреза по кръста му чак до гръбначния стълб, но не почувства болка, нито в рамото, нито дори от дълбоката рана, от която свободно течеше кръв. Нещо вътре в него крещеше от ужас, но то бе много далеч. Тук всичко беше наред. Просто супер.
Когато стигна до гръбнака, прехвърли острието в лявата си ръка и направи подобен разрез вляво, срещайки двата в основата на гърба. После направи циркулярни нарези около всяко от раменете си — през върха и през мишницата. После още един около врата си. Когато свърши и с това, сграбчи ръбовете на всеки от нарезите, които бе направил върху ключиците си и дръпна. Сред потоците кръв, кожата започна да се отделя от подлежащите тъкани.
Всичко беше наред… наред…
Джейк продължи да дърпа.
III
Къде се дяна, дяволите да го вземат?
Увита в палтото, Шана стоеше пред огледалото и чакаше Джейк.
Не може да се каже, че го очакваше с нетърпение. Как пък не. Мисълта за неговото отпуснато, белезникаво тяло, мятащо се над нея, я караше да чувства леко гадене, но щеше да го преживее. Нищо не можеше да я откаже от носенето на това палто.
Тя се сгуши в него, но то все така падаше настрани, все едно, че не иска да я докосва. Глупава мисъл, нали.
Тя се завъртя бавно пред огледалото.
Добре изглеждаш, Шана!
Това е то. Това бе един от онези мигове в живота, за които разправят, че цялото ти бъдеще зависи от вземането на едно единствено решение. Шана бе наясно какво трябва да бъде това решение. Кариерата й бе загубила от набраната скорост малко преди върха. Тя получаваше добри пари, но искаше нещо повече — искаше да бъде световноизвестна. А това палто щеше да я направи такава. Няколко международни изложения и вече щеше да бъде известна като момичето с невероятното палто. Оттам нататък всичко минаваше в нейни ръце.
Въпреки неприятното усещане в стомаха, Шана си позволи да се усмихне горчиво. Нямаше да й е за пръв път да се продаде, за да получи нещо от живота. Джейк Фелдман я преследваше от години; ако няколко пъти му пуснеше и това й осигуреше изключителните права да представя палтото му, тази нощ можеше да се окаже последната, когато ще й се налага да се продава на някой като Джейк Фелдман.
Какво толкова правеше в банята — тапети ли слагаше? Искаше й се да излезе оттам и да свършват с това. След което би могла…
Чу вратата на банята да се отваря, чу стъпките му из стаята. Влачеше си краката.
— Тук съм, Джейк! — извика тя.
Набързо съблече палтото, колкото да се отърси от халата, после пак се пъхна в него и се просна на леглото. Търкулна се на една страна и се подпря на лакът, но палтото продължи да се отдръпва от нея. Е, и така е добре. Остави го отворено, нагласяйки го по такъв начин, че най-доброто от нея да е максимално изложено на показ. Бяха й известни всички предизвикателни пози. Преди да сключи най-ранните си договори, бе дала своя дан в актовата фотография, за да си плаща сметките.