Паула Лайт
Козметичните мерки
Обикновено, с приближаването на датата на изборите, всяко правителство и парламентарно мнозинство на управляващата партия или коалиция запретва ръкави и усилено се стреми да имитира социална дейност и загриженост към болките и тегобите народни. Само че, обикновено, мерките, които предприема са си точно като всяка имитация — наглед похвални и разумни, но, когато се вгледаш в същността им, безплодни.
Такива са и законодателните действия, свързани с онези промени в Кодекса на труда, които дават известни привилегии на жените, ползващи майчинство. Знам, че мнозина ще ме укорят в несправедливост и пристрастие, защото наглед направените изменения са крайно благоприятни. Къде ти, направо са чудесни! Младите майки ще получават една година след раждането 90% от заплатата си, та да могат спокойно и лично да отглеждат децата си до тази възраст.
Само че, за жалост, това ще се окаже поредната глуха алея, поредната задънена улица. И, уверявам ви, че българското небе няма да се изпълни с пърхането на възторжени щъркели, носещи бебета. Раждаемостта няма да се увеличи и демографският срив, който ни грози ще продължи да се случва. Защо ли? Ами, защото тия мерки ще излязат палиативни и безплодни и няма да мотивират младите жени към увеличаване на семейството, нито ще предотвратят много аборти.
Нека обясня защо гледам на бъдещето с такива черни очила. Най-важната предпоставка майките да получат тази привилегия е да са работили без прекъсване поне една година преди излизането си в майчинство (преди се касаеше за шест месеца). А предвидени ли са начини да бъдат принудени или мотивирани работодателите да вземат и държат на работа такива бъдещи майки? Не, законът по никакъв начин не е уредил възможността работното им място да бъде гарантирано. А познайте сега, в положението на криза и нарастваща безработица колко жени ще успеят да изпълнят условието на законодателя!
От млади жени в столицата и големите градове знам, че, преди да започнат работа, бъдещият им работодател изисква от тях (разбира се, неофициално и на четири очи) медицинско удостоверение, че не са бременни. Не представят ли такова, им се отказва да бъдат наети. Звучи ви фантастично? Може би, но, за жалост, отговаря на истината. Иначе защо в практиката е пълно с бъдещи майки, които отчаяно търсят фирми на близки, в които да бъдат фиктивно назначени на работа? Разбира се, уговорката е да се осигуряват сами. И, докато при шест месеца непрекъснат стаж, което законът изискваше досега се намираха хора, готови да поемат риска, дали ще бъде така и за година?
Мисля, че не се ли предвидят мерки да се осигури гарантирана възможност за работа, особено на ниско квалифицираните жени, всичко ще остане само гръмко и голословно обещание, предизборен лозунг. От изменението ще могат да се възползват само майки с търсени на пазара специалности, експерти, които и сега не са толкова зле. Ако работодателите получат от една страна стимули при назначаване на бременни жени (например, данъчни облекчения) и сериозни санкции при отказ да назначат такива, може да се постигне нещо, но една реформа не свършва, а започва със законодателния акт. Стига да е налице сериозна воля за промяна. Би могло да се помисли и за национални и общински проекти, които да осигуряват необходимата работа на младите жени.
Съществува и друг проблем. Жените, които работят ниско квалифицирана работа, вземат направо жалки заплати. А какво ще бъде икономическото положение през тази нова 2009 година? Вече е налице поскъпване на отоплението, на студената вода в столицата, а цените на хранителните продукти растат поголовно. Ще могат ли жените с 90% от без друго ниските си доходи и със смешните по размер детски надбавки да отглеждат поколението си? Ще дам един пример, който показва колко жалки и фрагментарни са законодателните ни мерки. В Хърватско, страна с над 4 милиона население с демографски проблеми всяка млада майка получава след раждането на детето си 960 евро като икономическа помощ за първоначалните нелеки разходи. А тази държава не е членка на ЕС и нейните трудности са дори по-големи от затрудненията пред българската икономика.
Може да ви се струва, че разглеждам въпроса с раждаемостта прекалено сухо, прозаично и меркантилно. Моля да ме извините, но съм сигурна, че дори и Светата Дева в Назарет се е интересувала от цената на млякото. Защото, за да може малкият човек да стъпи на крака, за да може духът му да укрепне, нужно е и тялото да получи своето. Няма нищо по-ужасно и печално от гледката на недохранени и занемарени дечица.
Много съществен въпрос за мен е и положението на самотните майки, било след развод или раздяла с биологичния баща. Какви са техните права? Ако бащата е неизвестен, са предвидени социални помощи, но, ако е известен, но изцяло е пренебрегнал поколението си, условията са направо нелепи. Според Постановлението на Министерски съвет и установената съдебна практика, рядко един баща бива осъден да заплаща повече от 60 до 80 лева месечно. А дали издръжката на едно дете струва от 120 до 160 лева? Само цената на учебните материали и дрехите би надвишила тази сума месечно. А храна? Лекарства? Отопление и осветление? Духовни потребности от играчки и книжки в ниска възраст до музика, спорт, компютри, пътувания с изменение на възрастта? Крайно време е да не се очертават ограничителни рамки за присъжданите издръжки или поне те да бъдат съобразени с икономическите реалности. Иначе? Иначе ще бъде отглеждано и възпитавано непълноценно, измъчено, осакатено духовно и физически поколение. А и редно ли е майката да дължи всичко — лични грижи, повече от 2/3 от необходимите средства, усилия и несгоди, а таткото, който обикновено взема повече от два пъти по-висока заплата от мама да си умива ръцете с 60 лева и да си гледа удоволствието? За съжаление, много често дори и тия 60 лева се събират от майката със средствата на процесуалната принуда, след скъпи разходи по адвокати и съдебно-изпълнителни действия.