Искам да се извиня на добросъвестните, свестни бащи, които, макар и разделени от майките, съзнават своя дълг и полагат усилия децата им да не усетят лишения, доколкото е по силите и възможностите им. Вярвам, че мнозина са такива. Законодателят, обаче, трябва да намери ефикасни средства за защита на ония, които няма кой да закриля и защити.
Искам да ви дам един пример как са защитавани правата на майката и новородения човек в една страна, която също е преминала през труса на икономическия преход и всички затруднения, свързани с него. Жената, която ми описа тия условия, е българска емигрантка в тази страна. Публикувам дословно писмото й с нейно разрешение:
Паула,
Можете да добавите още някои факти —
1) Работодателите в София изискват от жените, кандидатстващи за работа, да подпишат към трудовия си договор едно споразумение, че в срок до 2 години НЯМА ДА ЗАБРЕМЕНЯВАТ!!!
По този начин работодателят ПРИНУЖДАВА служителките си да абортират!!!
2) Работодателите в София и други големи градове, преди да назначат на работа младо момиче, задължително го изпращат на доверен гинеколог, който да провери ДАЛИ МОМИЧЕТО НЕ Е БРЕМЕННО. Познайте какво става с бременните кандидатки!!!
3) В чужбина майките ИМАТ ПРАВА!!!
4) В чуждата държава работодателят ми се зарадва искрено и ме поздрави, когато му съобщих, че съм бременна!!!
5) В чуждата държава по време на моята бременност, в претъпканите трамваи ми отстъпваха място жени и мъже; не само деца, но и стари хора!!!
6) В чуждата държава лекарите изтръгнаха мен и детето ми от лапите на смъртта!!!
7) В чуждата държава аз получих родилен бонус, 10 пъти по-голям от този в България, и го получих 3 (три!) седмици след подаване на моята молба до социалните служби! В България майките се борят с държавната бюрокрация в продължение на година, и едва успяват да си извоюват полагаемите мизерни 60 евро!!!
8) В чуждата държава аз НЕ треперих дали няма да загубя работата си, а когато родих, поисках да работя от къщи и ми позволиха, защото съм майка!!!
9) Чуждата държава ми изплаща детски без ден забавяне!!!
10) В чуждата държава аз се чувствам бял човек!
Синът ми е съвсем малък, но това няма значение.
Тук обществото НЯМА да разруши семейните ценности, на които ще го уча!
Тук животът е спокоен и нормален — нито лукс, нито мизерия.
Тук държавата се грижи за децата и за майките им.
Тук мога да набавя всичко, необходимо за физическото и духовното развитие на детето си, без да се притеснявам, че парите ми ще свършат.
Тук майката може да си позволи да роди верижно 4 деца, и да остане да ги отглежда у дома общо 18 години, като това време й се заплаща от държавата и се смята за трудов стаж!!!
Тук бащите са силно ангажирани в отглеждането на децата и активно участват в тяхното развитие.
Тук през последните години се наблюдава бум в раждаемостта!!!
Тази чужда страна, дала на нашата сънародничка условията, за които може да мечтае всяка майка се нарича Чехия… Както виждате, не държа да се мерим с най-заможните, с ония, които не са претърпявали сътресенията на прехода, а със страна като нас. Или поне със страна, като която бихме могли да бъдем и ние, ако имахме свестни и достойни управници.
В Африка, континент, в който имат проблеми с глада, детските болести и страдания, пеят една наивна, но прелестна песен. В нея се говори, че скоро на земята ще дойде нов Иисус, за да спаси човечеството. Според песента, никой не знае какво ще бъде детето — бедно или богато, черно, жълто или бяло, момче или момиче. Но, рано или късно, те вярват, че ще дойде. Ето защо, казва песента, с всяко дете трябва да се отнасяме така, сякаш е Бог, а с всяка майка — сякаш е Светата дева.