— Иначе въпросът, който повдигаш, е доста интересен.
Аз кимнах ентусиазирано.
— И все пак верният отговор трябва да е само един.
Свих рамене.
— Светът, в който живеем, далеч не е съвършен — подхвърлих след това.
— Хм.
— Какво ще кажеш да обявим реми — предложих аз. — Никой не печели и никой не губи.
— Идеята не ми допада от естетическа гледна точка.
— В доста други игри я приемат за разумно решение.
— Освен това, взех лекичко да огладнявам.
— Истината изплува на повърхността.
— Но не съм играл нечестно. Аз служа на истината, по свой си начин. Ти спомена, че едно реми би решило проблема.
— Правилно. Радвам се, че и ти…
— Нека все пак да се опитаме да избегнем ремито. Да чуем твоята гатанка.
— Това е глупаво — казах аз. — Не знам никакви гатанки.
— В такъв случай, няма да е зле бързо да измислиш някоя. Защото само това би ти спасило кожата. Иначе ще се считам за победител.
Размахах отново ръце и клекнах няколко пъти. В тялото ми сякаш пламна огън, но заедно с него дойде и приливът на сили.
— Добре — казах. — Дадено. Минутка само. — Какво, по дяволите… — „Кое е онова зелено и червено нещо, което не се спира на едно място?“
Сфинксът премигна два пъти и след това повдигна едната си вежда. През последвалата пауза направих още няколко дихателни упражнения и потичах на място. Огънят утихна, главата ми се прочисти, пулсът ми се нормализира…
— Е? — казах няколко минути по-късно.
— Мисля.
— Няма да те пришпорвам.
Малко боксиране със сянката. Малко изометрия в добавка. Небето потъмня още малко и отдясно се появиха няколко звезди.
— А-а, не ми е приятно да ти напомням — казах аз, — но…
Сфинксът изсумтя.
— Все още мисля.
— Май трябваше да ти огранича времето.
— За тая гатанка се полага доста повече мислене.
— Ще ти преча ли, ако полегна?
— Моля.
Опънах се на пясъка, затворих очи и преди да заспя, прошепнах на Фракир да ме пази.
Събудих се с потръпване. Очите ми регистрираха, че е светло, а лицето ми — че подухва вятър. Необходими ми бяха няколко мига, за да осъзная, че е сутрин. Отляво небето просветляваше, отдясно звездите избледняваха. Усетих жажда. И глад.
Потрих очи и се изправих на крака. Открих гребена си и се сресах. Погледнах към сфинкса.
— …И не се спира на едно място — промърмори той. Прокашлях се. Никаква реакция. Звярът гледаше право през мен. Почудих се дали не бих могъл просто да му се измъкна…
Не. Погледът му се премести върху мен.
— Добро утро — поздравих го жизнерадостно аз. Последва кратко скръцване със зъби.
— Добре — казах аз, — ти мисли доста повече от мен. Ако все още не си сетил, не виждам защо да продължавам играта.
— Не ми харесва твоята гатанка — каза най-сетне сфинксът.
— Съжалявам.
— Какъв е отговорът?
— Предаваш ли се?
— Налага ми се. Какъв е отговорът?
— Чакай сега — казах. — Всичко по реда си. Трябва първо да ми кажеш отговора на твоята гатанка, преди да чуеш моя отговор.
— Има известна доза справедливост в това. Добре де — Владението на Четирите Свята.
— Какво?
— Това е отговорът. Владението на Четирите Свята.
Спомних си думите на Мелман.
— И защо? — попитах.
— Защото лежи на кръстопътя между Световете на Четирите Елемента, където се издига от земята сред пламъци, а ветровете и водите го връхлитат.
— А извисяването над всички неща?
— То може да бъде отнесено до гледката, откриваща се от това място, или до имперските концепции на неговия владетел. Или пък и до двете едновременно.
— Кой е неговият господар?
— Не знам, пък и това няма пряко отношение към отговора.
— И все пак, откъде успя да научиш тая гатанка?
— От един пътешественик, преди няколко месеца.
— И защо избра да ми зададеш точно нея измежду всички други, които знаеш?
— Не можах да я разгадая, значи трябва да е добра.
— Какво стана с пътешественика?
— Тръгна си неизяден. Беше познал отговора на моята гатанка.
— Как се казваше?
— Не ми каза.
— Моля те, опиши ми го.
— Не мога, добре се беше омотал.
— Нищо повече ли не ти каза за Владението на Четирите Свята?
— Не.
— Ами добре — казах аз. — Смятам и аз да последвам примера му, като си тръгна.
Обърнах му гръб и се насочих към насипа отдясно.
— Чакай!
— Какво? — попитах аз.
— Твоята гатанка — заяви сфинксът. — Аз ти казах моя отговор. Сега ти трябва да ми кажеш кое е това нещо, което е зелено и червено и не се спира на едно мяс-то.
Сведох поглед и затърсих с очи. Ха така, беше си все на същото място — камъкът с формата на гиричка. Направих няколко крачки и застанах до него.