— Ако се захванем и създадем оная част от проекта, която би могла да бъде реализирана тук, то резултатът ще е просто едно странно изглеждащо, абсолютно безполезно нещо — отговорих му искрено аз.
Люк поклати глава.
— Звучи ми изчанчено — каза той. — Не е в твоя стил, Мърл. Защо, по дяволите, би си губил времето с машина, която няма да работи?
— Заради упражнението по теоретичната част на дизайна… — започнах аз.
— Извини ме, но това са пълни глупости — каза той. — Да не искаш да кажеш, че няма дори едно кътче в тази вселена, където проклетата ти машинария би проработила?
— Не съм казвал нещо подобно. Опитвах се да ти обясня, че съм я създал така, че да работи при определени необичайни и хипотетични условия.
— О-о. С други думи, ако аз успея да открия подходящото място в някой друг свят, то тогава бихме могли да запретнем ръкави заедно?
— Ами, да.
— Голям си откачалник, Мърл, тъй да знаеш.
— Ъ-хъ.
— Поредната въздушна кула, която ще се озове на бунището. Ъ-ъ, ами… А няма ли все пак нещо, макар и необичайно, което да успее да я подкара тук и сега?
— Не. Тя не би могла да функционира тук.
— Добре де, какво им е толкова специалното на тези функции?
— Ще са необходими един куп теоретични дрънканици, касаещи времето и пространството, както и някои от мислите на някои си Еверет и Уийлър, за да ти ги обясня. Те могат да бъдат дефинирани само по математически път.
— Наистина ли?
— Освен това, каква ще е ползата от подобни обяснения? Не разполагаме с продукта, което значи, че не можем да развъртим бизнес с него. Съжалявам. Кажи на Мартинес и на другите заинтересовани, че си се заблудил.
— А? Кой е Мартинес?
— Един от твоите потенциални инвеститори в „Кори и Рейнард Инкорнорейтид“, — казах аз. — Дан Мартинес — сравнително нисък, около четирийсетгодишен, изтупан от главата до петите, с отчупен преден зъб…
Той сбърчи чело.
— Мърл, не знам за какво, по дяволите, говориш.
— Той дойде при мен, докато те чаках в бара. Знаеше адски много за теб. Започна да ми задава въпроси за нещо, което схванах чак сега, след твоите разяснения. Държеше се така, сякаш ти си му предложил да инвестира пари в проекта.
— А-ха — каза Люк. — Не го познавам. И защо ми казваш за това чак сега?
— Той духна, а ти предложи да не говорим по делови въпроси, преди да сме хапнали. Освен това, не ми изглеждаше чак толкова важно. Той дори почти ме помоли да ти кажа, че е разпитвал за теб.
— Какво по-точно искаше да научи?
— Дали си в състояние да осигуриш някакви си компютри без да се налага след това инвеститорите ти да пръскат пари за адвокати. Само това успях да схвана.
Люк плесна с ръце по волана.
— Но това не се връзва — каза той. — Абсолютно безсмислено е.
— Мисля, че не е изключено той да е бил нает от потенциалните ти инвеститори, за да понаучи едно друго за теб, или просто за да ти разклати клона, като по тоя начин те принуди да играеш коректно.
— Мърл, мислиш ли, че съм чак толкова тъп, че да се заема с изравянето на инвеститори, преди още да разполагам с нещо, в което те да вложат парите си? Не съм говорил за това с никого, освен с теб, а сега вече не бих го и направил. Как мислиш, кой ли е този Мартинес? И какво иска?
Поклатих глава, но си припомних думите, казани на Тари. А защо не?
— Той ме попита още дали съм те чувал някога да споменаваш за някакво място, наречено Амбър.
Докато му казвах това, Люк се беше загледал в огледалото за обратно виждане, след което кривна рязко, за да вземе един неочакван завой.
— Амбър? Майтапиш се, нали?
— Не.
— Странно. Сигурно е съвпадение…
— Кое?
— Миналата седмица чух да се споменава за някакъв своеобразен свят на мечтите, наречен Амбър. Не бях казвал на никого за това. Това си бяха пиянски раздувки.
— Кой? Кой ти спомена това име?
— Един художник, който познавам. Пълна откачалка, но иначе много талантлив. Казва се Мелман. Страшно си падам по картините му и съм купил някои от тях. Наминах през ателието му, когато бях за последен път в града, за да видя дали не е нарисувал нещо ново. Не беше, но аз поостанах в апартамента му доста до късно. Поприказвахме, пийнахме, пушихме някаква трева от неговите запаси. Здравата се беше омотал и по едно време взе да приказва за магии. Не за фокуси, а за ония, ритуалните истории, нали се сещаш?