— Точно така. Ако Мартинес е бил „З“, или пък негов агент, защо въобще е бил необходим този разговор в бара?
— Като помисля, май всичките му увъртания бяха, само за да може накрая да ме попита дали Люк знае нещо за Амбър.
— Мартинес е взел предвид реакцията ти, а не твоя отговор, и се е убедил, че Люк знае за Амбър.
— Е, това и без друго се изясни от начина, по който се обърна към мен накрая. Мислиш ли, че просто е искал да премахне някой амбърит?
— Не е изключено. Но Люк не е амбърит, нали?
— За времето, което прекарах в Амбър след войната, не съм чувал нищо за човек, който да отговаря на неговото описание. А тогава изслушах доста лекции за родословното си дърво. Но за разлика от благородниците от Царството на Хаоса, моите роднини в Амбър са адски разпилени, щом нещата опрат до родословие. Те дори не могат да преценят кой е най-възрастен от тях, защото някои са родени в различни времеви потоци. И все пак бяха постигнали солидна яснота по въпроса.
— Хаосът! Точно така! От тази страна също не ти липсват роднини! Дали пък …
Аз поклатих глава.
— Изключено. Познавам местната генеалогия дори по-добре от тази на Амбър. Мисля, че познавам почти без изключение всички, които биха могли да управляват Сенките и да ги променят. Люк не е между тях и …
— Я чакай малко! Значи и в Царството на Хаоса има хора, които могат да пътуват през Сенките, така ли?
— Да. Освен това могат да извличат от Сенките различни неща, без дори да си мръднат пръста. Става въпрос за нещо като обратен …
— За да добиеш власт над Сенките, не е ли необходимо да преминеш през Лабиринта?
— Те имат нещо като негов еквивалент, наречен Логрус. Един вид хаотичен лабиринт. Непрекъснато се променя и е адски опасен. Освен това разрушава духовното ти равновесие за известно време. Преминаването през него определено не е забавно.
— Значи си минавал през него?
— Да.
— През Лабиринта също?
При спомена за това облизах устни.
— Да. Размина ми се като по чудо. Сухай беше убеден, че това ще ми коства живота, но Файона реши, че бих могъл да се справя, ако тя ми помогне. Бях …
— Кой е Сухай?
— Господарят на Логрус. Освен това е и мой чичо. Той чувстваше, че Лабиринта и Логрус са несъвместими и аз не бих могъл да нося в себе си и двата образа. Рандъм, Файона и Жерар ме заведоха да видя Лабиринта. Тогава се свързах със Сухай, който също го огледа. Каза, че двата образа му изглеждат напълно противоположни. Каза също, че или Лабиринта ще ме убие, или неговият образ ще успее да измести този на Логрус. Според него първото било далеч по-вероятно. Но Файона твърдеше, че Лабиринта би трябвало да е в състояние да обхване всичко, дори Логрус, а доколкото познавала Логрус, той можел да заобиколи всичко, включително Лабиринта. И тъй, те оставиха на мен да реша, а аз разбирах, че трябва да премина. Така и направих. Успях и сега нося в себе си едновременно Лабиринта и Логрус. Сухай призна, че Фай е била права, и предположи, че това сигурно се дължи на родителите ми. Но въпреки това не се съгласи…
Бил вдигна ръка.
— Чакай малко. Така и не разбрах как си успял да пренесеш чичо си Сухай долу в подземието.
— Разполагам не само с Картите на Амбър, но и с тези на Хаоса, за да мога да се свързвам с тамошните си роднини.
Той поклати глава.
— Всичко това е много интригуващо, но взехме да се отплесваме. Има ли още някой, който би могъл да прекоси Сенките? Или има други начини това да бъде постигнато?
— Да, има и други начини. Има магически същества, като Еднорога например, които биха могли да отидат, където си пожелаят. Освен това, всеки би могъл да последва Пътуващия или Магическото същество по техния път през Сенките, стига да не изгуби следите им. Почти като в балада на Томас Раймер. А дори само един от Пътуващите би могъл да преведе цяла армия. Да не забравяме и за обитателите на съседните до Царството на Хаоса и Амбър светове. Там се раждат могъщи магьосници — просто заради близостта до двата центъра на Силата. Някои от тях дори успяват да се доберат до тези центрове, но техните образи на Лабиринта и Логрус са несъвършени, затова те не могат да станат съвсем като нас. Но и на двете места такива хора не чакат нечие разрешение, за да си опитат късмета. Границите с тези Сенки са почти недоловими. Всъщност ние дори търгуваме с тези светове. Така установените от векове маршрути стават все по-лесни за следване. Дори пътят от центъра към тях е по-труден. Затова и поддържаме патрули. Като този на Джулиан в Ардън, на Жерар в морето и тъй нататък.
— Това ли са всички начини?