— Може би трябва да добавя и Бурите на Сенките.
— Това пък какво е?
— Естествен, но не особено добре изучен феномен. Най-удачното сравнение, за което се сещам, е с тропическия ураган. Едно от възможните обяснения е свързано с ритъма на вълните, които се разпръсват от Амбър и Царството на Хаоса към Сенките, причинявайки изкривявания в тяхната същност. Както и да е, когато възникне такава Буря, тя би могла да премине през доста сенки преди да утихне. Бурите понякога причиняват сериозни промени, друг път съвсем незабележими. Но често пренасят различни неща по пътя си.
— Включително хора?
— И това се е случвало.
Той допи бирата си. Аз последвах примера му.
— Ами Картите? — попита Бил. — Би ли могъл някой да се научи да ги използва?
— Да.
— И колко колоди се мотаят насам-натам?
— Не знам.
— Кой ги прави?
— В Царството на Хаоса имаше няколко посветени в това изкуство. Аз съм учил при тях. В Амбър това са Файона и Блийс, които, както разбрах, са започнали да обучават Рандъм.
— Магьосниците, за които ми спомена, тези от съседните кралства … Би ли могъл някой от тях създаде комплект от Карти?
— Да, но те биха се получили доста несъвършени. Според мен трябва да си истински адепт на Лабиринта или Логрус, за да се справиш достатъчно добре с подобна задача. Някои от тези магьосници все пак успяват да създадат нещо като дефектни Карти, чието използване крие рискове — като например да се озовеш на нужното място мъртъв или пък да попаднеш в някой кошмарен свят. Но понякога се случва и да стигнеш с тях до целта.
— А тези, които си открил в апартамента на Джулия?
— От истинските са.
— Според теб как са били създадени те?
— Някой, който знае как се правят Картите, е научил на това друг, за когото аз не съм и чувал. Не се сещам за друг вариант.
— Разбирам.
— Май не ти помогнах много, а?
— Трябва първо да помисля — отвърна Бил. — Как иначе бих могъл да подредя тази плетеница? Готов ли си за още една бира?
— Чакай малко.
Затворих очи и извиках в съзнанието си един от образите на непрестанно променящия се Логрус. Придадох конкретна форма на желанието си и две от призрачните му, разводнени линии станаха по-ярки и по-стабилни отпреди. Започнах бавно да движа ръцете си, имитирайки вълнообразните им движения и трептения. Накрая, когато те сякаш се сляха в едно, разтворих длани и насочих линиите навън, през Сенките.
Бил се прокашля.
— Ъ-ъ… Какво правиш, Мърл?
— Търся нещо — отговорих му аз. — Почакай малко.
Линиите щяха да продължат да се проточват към безкрая на Сенките, докато достигнеха до обекта на моето желание, или пък докато аз загубех търпението или концентрацията си. Най-после. Усетих как линиите трепнаха като кордата на въдица, на която се е хванала риба.
— Готово — казах и бързо ги изтеглих. Във всяка от ръцете ми се появи по една запотена бутилка бира. Сграбчих ги и подадох едната на Бил.
— Ето това имах предвид, когато ти говорех за извличане на предмети от Сенките — казах аз и вдишах дълбоко. — Достигнах до определена Сянка и взех бирите оттам. Така ти спестих ходенето до кухнята.
Бил разгледа оранжевия етикет на бутилката и странния зелен надпис върху него.
— Марката нещо не ми е позната — каза той, — да не говорим за езика. Сигурен ли си, че е безвредна?
— Да, търсих истинска бира.
— Не си се сетил да прибереш и една отварачка, нали?
— Ох — казах аз. — Извинявай. Ей сега ще …
— Няма нужда.
Бил стана, отиде до кухнята и след малко се върна оттам с отварачка. После отвори първата бутилка и съдържанието й се поразпени, затова му се наложи да я подържи над кошчето за боклук. Същото се повтори и с втората бутилка.
— Е, нещата се поразклащат, когато човек ги изтегли отнякъде с такава скорост — обясних аз. — Обикновено не си доставям бирата по този начин и затова забравих да се съобразя с…
— Няма нищо — каза Бил, докато изтриваше ръцете си с носната кърпичка. После надигна бутилката си.
— Поне бирата си я бива — отбеляза той. — Чудя се дали… Не.
— Какво?
— Дали не би могъл да примъкнеш и по една пица?
— Твоята с какво да бъде? — попитах го.
На следващата сутрин си направихме дълга разходка покрай криволичещото поточе, което открихме в имота на един съсед и клиент на Бил. Крачехме бавно, а той, с пръчка в ръка и лула в устата, продължаваше да ме разпитва.
— Не обърнах достатъчно внимание на едно от нещата, за които ти спомена — отбеляза той, — тъй като за момента бях погълнат от някои други страни на ситуацията. Значи, когато двамата с Люк сте се озовали на Олимпийските финали, стената между вас рухнала?