Изрових лулата си, напълних я, запалих, и двамата зачакахме. И така около петнайсетина минути. Никой не се появи.
Накрая Бил стана и се протегна.
— Фалшива тревога — каза той.
— Вероятно.
Той закрачи напред и аз го последвах.
— Освен това ме притеснява госпожица Джасра — каза той. — Значи казваш, че вероятно е пристигнала с помощта на Картите, след което те е нокаутирала с ужилването си?
— Точно така.
— Да си я срещал преди?
— Не.
— Предположения за самоличността й?
Поклатих глава.
— И защо точно преди Валпургиевата нощ? Разбирам, че една определена дата би могла да е от значение за някой откачен, освен това съм чувал, че някои примитивни народи отдавали огромно значение на смяната на сезоните. Но „З“ действа прекалено последователно за психо-диспансеризиран. Що се отнася до онзи другия…
— Идеята беше на Мелман.
— Да, но той също е бил част от плана. Бас държа, че най-вероятно нещо го е навело на подобна мисъл. Признал е, че неговият Учител не е споменавал за нещо подобно. Просто така си мислел. Добре, ти си по-наясно от мен с тази материя, кажи ми, би ли могло убийството на човек от твоя род да отключи вратите към някаква реална сила, ако бъде направено в определен ден от годината?
— Не помня да съм чувал за нещо подобно. Естествено аз също не съм наясно с доста неща. Доста по-млад съм от повечето адепти. Накъде биеш все пак? Твърдиш, че той едва ли е луд, но едновременно с това не искаш да приемеш теорията за Валпургиевата нощ.
— Не знам. Просто мисля на глас. И двете възможности ми се струват вятър и мъгла. Във френския чуждестранен легион например, не само че позволяват на всеки войник да се натряска на 30-ти април, ами после му дават и няколко дни за изтрезняване. На този ден се е състояла битката за Камерун, увенчана с една от най-славните победи на Легиона. Но това едва ли обяснява нашия случай.
— Ами сфинксът? — продължи неочаквано Бил. — Защо една от Картите те изпраща на място, на което ти се налага да се потиш над тъпи гатанки, за да не се простиш с главата си?
— Вероятно за да се простя с главата си.
— И на мен така ми се струва. И все пак е доста странно. Знаеш ли, обзалагам се, че навсякъде по пътя ти са заложени подобни капани.
— Не е изключено.
Пъхнах ръка в джоба си, за да ги извадя.
— Остави ги — каза Бил. — Не си търси белята. Май ще е по-добре да ги зарежеш, поне за известно време. Бих могъл да ги заключа в сейфа в моя офис.
— И сейфовете не са чак толкова сигурно място. Не, благодаря. Искам да са у мен. Може и да се намери начин да ги проверя, без да рискувам.
— Ти си експертът в тая област. Но я ми кажи, не може ли някой да се промъкне при теб с тяхната помощ…
— Не. Принципът им е по-различен. Необходимо е твоето внимание, за да заработят, и то — концентрираното ти внимание.
— Е, това ме успокоява донякъде. Аз… — Бил отново погледна назад. Някой се задаваше по пътечката. Раздвижих пръстите си, без да го съзнавам. После чух как Бил въздъхна с облекчение.
— Всичко е наред — каза той. — Познавам го. Това е Джордж Хансен. Той е син на собственика на съседната ферма. Здрасти, Джордж!
Приближаващият се мъж ни махна. Беше среден на ръст, със солидно телосложение и пясъчно руса коса. Носеше дънки „Ливай’с“ и фланелка на „Грейтфул Дед“ със затъкната кутия цигари в навития й ляв ръкав. Изглеждаше ми току-що прехвърлил двайсетте.
— Здрасти — отвърна той, докато се приближаваше.
— Жесток ден, а?
— Определено — съгласи се Бил. — Затова и сме тръгнали на разходка, вместо да си стоим у дома. Джордж премести погледа си върху мен.
— Аз също — каза той, прокарвайки зъби по долната си устна. — Денят наистина си го бива.
— Това е Мърл Кори. Той е мой гостенин.
— Мърл Кори — повтори Джордж и протегна ръка.
— Здрасти, Мърл.
Здрависах се с него. Дланта му беше леко влажна.
— Сети ли се?
— Ами… Мърл Кори — повтори той отново.
— Познаваш баща му.
— Така ли? А-а, да.
— Сам Кори — продължи Бил и ми хвърли един поглед през рамото му.
— Сам Кори — повтори Джордж. — Вярно бе! Радвам се, че се запознахме. Ще поостанеш ли?
— За няколко дни, предполагам — отвърнах му аз. — Нямах представа, че познаваш баща ми.
— Готин човек — каза той. — Иначе откъде си?
— От Калифорния, но реших да сменя обстановката.
— Накъде си тръгнал.
— Всъщност зад граница.
— Европа?
— Още по-далеч.