С други думи, аз нямах ни най-малката представа къде, по дяволите, би могъл да бъде моят баща — Коруин Амбърски, а както изглеждаше, всички останали също. Ужасно съжалявах за това, защото досега го бях срещал само веднъж — в деня на Битката за Лабиринта, когато той ми бе разказал надълго и широко за своя живот. Тази среща бе променила живота ми. Тогава аз реших да напусна Царството на Хаоса с твърдото решение да събера житейски опит и знания на Сянката, която той бе обитавал толкова дълго. Бях почувствал, че трябва да опозная Земята, ако искам да опозная самия него. Сега бях убеден, че съм постигнал по-голямата част от целта си, но той вече не беше до мен, за да си поговорим.
Тъкмо бях решил, че съм готов да се опитам да го открия по коренно нов начин, тъй като Дяволският чекрък беше почти завършен, когато мръсният канал на събитията се задръсти за пореден път. Вече бях начертал плана на своето пътешествие из страната с крайна точка — къщата на Бил. Оттам щях да се отправя към своята лична ненормална комбинация от време и пространство и да се захвана за работа. А сега… се оказах затрупан под планина от нови проблеми. Налагаше се да ги разчистя от пътя си, преди да подновя своето търсене.
Подкарах колата бавно край двора на къщата. От прозорците се разнасяше звукът на стереоуредба. Може би беше по-добре да не знам какво има вътре. Понякога умерената тайнственост е за предпочитане.
Същата вечер двамата с Бил седнахме на неговата веранда и аз напрегнах мозъка си за нови детайли, върху които той да размишлява. И когато продължих да трупам ненужни подробности, той настоя да се върнем на някои предишни точки от нашия разговор.
— Още нещо — започна Бил.
— Да?
— Дан Мартинес е подхванал разговора си с теб под предлог, че става въпрос за опитите на Люк да открие инвеститори за някаква компютърна компания. След известно време обаче ти е минала идеята, че всичко това може би е било пълен блъф, който да те накара да свалиш гарда си, за да може въпросът му за Амбър и Владенията на Хаоса да те свари неподготвен.
— Точно така.
— Но след това Люк все пак е повдигнал въпроса за подобно начинание и въпреки това настоял, че все още не е разговарял с потенциалните инвеститори и че никога не е чувал за Дан Мартинес. Когато по-късно сте огледали трупа на Мартинес, Люк продължил да твърди, че не го познава.
Кимнах.
— В такъв случай или Люк те е излъгал, или Мартинес е успял да научи по някакъв начин за неговите планове.
— Не мисля, че Люк ме лъжеше — казах аз. — Всъщност аз също поразмислих над това. Доколкото познавам Люк, той наистина не би тръгнал да търси инвеститори, преди да разполага с продукт, в който да вложи парите им. Мисля, че и в този случай той говореше истината. По-скоро съм склонен да повярвам, че това е единственото истинско съвпадение в цялата история. Имам чувството, че Мартинес наистина е знаел доста за Люк и просто е искал да се докопа до последния детайл — неговите евентуални познания за Амбър и Царството на Хаоса. Той остави у мен впечатлението за доста проницателен човек и мисля, че не му е било особено трудно да скалъпи някакъв убедителен претекст, след като е знаел, че двамата с Люк сме работили за една и съща компания.
— И това не изключено — каза Бил. — Но все пак ми се струва, че…
— Аз също започвам да се съмнявам — прекъснах го аз, — че историята на Люк е въздух под налягане.
— Май пропуснах нещо.
— Мисля, че я е скалъпил точно както и Мартинес, за да измъкне нужната му информация.
— Съвсем му изтървах края. Каква е тази информация?
— За моя Дяволски чекрък. Искал е да разбере какво точно представлява той.
— И е бил доста разочарован, когато е разбрал, че става въпрос просто за екзотична дизайнерска фантасмагория, напълно непродаваема на Земята?