Рандъм вдигна ръка.
— Спести ми подробностите. Искам да чуя абсолютно всичко, но… нека това да стане по-късно. И без друго в момента са ми се струпали малко повече гадости от обикновено, а не е изключено и твоите проблеми да са свързани с тях. Остави ме да поема глътка въздух.
Едва сега забелязах, че някои от бръчките по иначе забележително младоликото му лице са се задълбочили. Бързо се досетих, че вероятно е сериозно притиснат.
— За какво става въпрос? — попитах аз.
— Кейн е мъртъв. Бил е убит — отвърна ми той. — Тази сутрин.
— Как е станало?
— Той беше на сянката Дейга — далечно пристанище, с което поддържаме търговски връзки. Беше отишъл там с Жерар за подновяването на един стар търговски договор. Простреляли са го в сърцето. Умрял е веднага.
— Стрела значи?
— Стрела ли?! Нищо подобно! Снайперист, на един от близките покриви. Успял е да се измъкне.
— Мислех, че тук барутът е неизползваем.
Рандъм обърна нагоре длани в красноречив жест.
— Дейга може би е достатъчно навътре в Сенките, за да прави изключение. Никой не си спомня да е правил подобни опити там. Освен това не забравяй, че баща ти успя да открие съставка, която да замести барута дори в Амбър.
— Вярно. Почти бях забравил за това.
— Както и да е. Погребението е утре и…
— Бил! Мерлин!
Моята леля Флора, която навремето бе отхвърлила многобройните предложения на Росети, едно от които — да му позира, влезе в стаята. Висока, стройна и бляскава, тя се втурна към нас и целуна Бил по бузата. Не го бях виждал да се изчервява. Аз също отнесох една целувка, която не успя да ме разчувства чак толкова, тъй като не бях забравил, че някога леля Флора бе изпълнявала ролята на тъмничар на баща ми.
— Кога пристигнахте? — Гласът й също си го биваше.
— Току-що — отговорих й аз. Флора протегна ръце към нас с намерението да ни отведе.
— Флора! — Това беше Рандъм.
— Да, братко?
— Можеш да покажеш на мистър Рот всички забележителности наоколо, но държа Мерлин да остане с мен за известно време.
Тя леко се нацупи за секунда и после пусна ръката ми.
— Е, сега вече си наясно какво значи монархически деспотизъм — обясни тя на Бил. — Властта опорочава хората.
— Аз си бях опорочен още преди да имам каквато и да е власт — каза Рандъм. — Освен това, винаги е по-добре да си богат и здрав… Имаш позволението ми да напуснеш, сестро.
Флора промърмори едно „хм“ и отведе Бил.
— Тук винаги е по-спокойно, когато тя си намери нов любовник някъде из Сенките — отбеляза Рандъм. — За съжаление, тази година Флора ще прекара тук по-хубавата част от годината.
Кимнах с разбиране.
Рандъм ми посочи едно кресло. Аз седнах, а той отиде до другия край на кабинета си.
— Вино?
— Не бих отказал — отвърнах му аз.
Той напълни две чаши, подаде ми едната и седна на едно кресло вляво от мен.
— Някой е стрелял и по Блийс — каза Рандъм. — Днес следобед, на друга Сянка. Улучил го е, но раната не е сериозна. И този стрелец се е измъкнал. Блийс беше на визита в приятелски настроено кралство.
— Предполагаш, че стрелецът е един и същ?
— Убеден съм. Наоколо никога не са се размотавали пушки, а сега изведнъж се появяват две. Трябва да е бил пак той. Или поне е принадлежал към същия заговор.
— Някакви догадки?
Рандъм поклати глава и опита виното.
— Исках да поговорим насаме — каза той, — и то преди някой от другите да се е добрал до теб. Има две неща, с които искам да си запознат.
Отпих от виното си и зачаках.
— Първото от тях е, че ситуацията наистина ме плаши. Опитът за покушение срещу Блийс говори, че едва ли става въпрос за разчистване на сметки с Кейн. Явно някой ни има зъб, ако не на всички, то поне на някои от нас. А сега разбирам, че са се опитали да убият и теб.
— Не съм съвсем сигурен, че има връзка между…
— Аз също. Но едно от възможните обяснения никак не ми харесва. Ужасно се боя, че един или няколко от нас могат да стоят зад това.
— Но защо?
Рандъм се загледа смръщено в бокала си.
— Векове наред в това семейство отмъщението е било начин да се разрешат личните конфликти. То не винаги е включвало убийство, макар това да е била една от основните алтернативи, но интригите винаги са били неизменна част от него. Мнозина не са се колебали да потъпчат достойнството на противника си, да го поставят в неизгодна позиция, да го прогонят в изгнание и дори да го осакатят, ако в замяна на това са можели да получат и най-незначително преимущество. А в споровете за трона всички скрупули са отивали по дяволите. Когато поех тази корона, за която никога не съм се натискал, аз си мислех, че нещата до голяма степен са се уталожили. Нямах сериозни причини да си отмъщавам на когото и да било и затова опитах да бъда справедлив към всички. Добре знам колко са докачливи братята и сестрите ми. И все пак мисля, че причината за това, което става сега не съм аз или пък тронът. Никой от другите напоследък не ме е гледал с лошо око. Бях останал с впечатлението, че всички са решили, че ще изберат по-малкото зло, ако се съгласят да се поддържаме взаимно. Не, не вярвам, че някой от тях се е разпалил дотам, че да пожелае короната. След коронясването ми бях свидетел по-скоро на разбиране и добра воля от тяхна страна. И все пак се чудя дали добре познатата семейна черта не е взела отново връх и някой от семейството не се е заел да урежда старите си сметки. Никак не ми се ще отново да заживеем сред подозрение, прекомерна предпазливост, измами, недоверие и двуличие. Това ни прави слаби, а винаги съществува възможността за заплаха отвън, срещу която трябва да сме единни. Естествено, говорих с всеки един от тях и всички те се заклеха, че не знаят нищо за някакви нови сплетни, интриги или отмъщения. И все пак усещам, че това ги направи подозрителни един към друг. Подозрението е станало неделима част от всички нас. Не ми е чак толкова трудно да си представя как някой от другите си припомня за старата си вражда с Кейн, независимо от факта, че той спаси задниците на всички ни, като навремето извади Бранд от играта. Същото важи и за Блийс. С две думи — всеки от нас би могъл да таи по нещо срещу кой да е от останалите.