— Разбрах те — казах аз.
„Чудесно.“
Контактът прекъсна и когато погледнах към Файона, тя вече беше прибрала кърпичката и изучаваше чинията си.
Рандъм не се помая и за миг след като довърши десерта си. Стана, пожела лека нощ на всички и махна на мен и Мартин да го последваме.
На излизане Джулиан ме докосна, като се опита да си придаде почти открито зловещ вид и почти успя да го постигне.
— Трябва да пояздим заедно из Ардън — каза той, — и то скоро.
— Чудесна идея — казах му аз. — Ще ти се обадя.
Напуснахме трапезарията. Флора ме спипа в коридора. Пак бе помъкнала Бил на буксир.
— Мини през моята стая да пийнем по нещо за приспиване, преди да си легнеш — каза тя. — Или пък ела утре сутрин за чая.
— Благодаря ти за поканата — отговорих й аз. — Непременно ще се видим. Кога точно, зависи само от това, как ще се подредят нещата.
Тя кимна и ме нокаутира с една от своите усмивки, които бяха предизвикали безброй дуели и няколко Балкански кризи в миналото. След това всеки пое в своята посока.
Докато се изкачвахме по стълбището към библиотеката, Рандъм попита:
— Всички ли се разписаха?
— В какъв смисъл? — попитах аз.
— Успя ли всеки един от тях да си уреди среща с теб?
— Ами, по-скоро направихме няколко уговорки. Всъщност да.
Рандъм се засмя.
— Не си губят времето, а? Така ще успееш да събереш пълна колекция от роднински сръдни и подозрения. Някои от тях впоследствие биха могли да ти свършат добра работа. Явно всички са се разтичали да си търсят съюзници и са преценили, че ти си доста удачен вариант.
— Аз и без друго исках да посетя всеки един от тях. Жалко само, че ще трябва да стане по този начин.
След като изкачихме стълбите, Рандъм ни махна с ръка. Завихме по коридора и се запътихме към библиотеката.
— Къде отиваме? — попита Мартин.
Той приличаше доста на Рандъм, но видът му не беше чак толкова лукав и освен това беше малко по-висок от баща си.
— Да вземем една карабина — каза Рандъм.
— А? Защо?
— Искам да изпробвам патроните, които Мерлин ми донесе. Ако успеем да ги изстреляме, това ще значи, че животът ни току-що се е усложнил допълнително.
Влязохме в библиотеката. Светилниците все още горяха.
Карабината беше подпряна в ъгъла. Рандъм отиде до нея, изрови патрона от джоба си и го зареди.
— Е, върху какво да я изпробваме?
После отстъпи назад и се огледа из стаята.
— А-ха, точно каквото ми трябваше!
Намести приклада до рамото си, прицели се в една броня в другия край на библиотеката и натисна спусъка. Последва трясък и звън на метал. Бронята се разклати.
— Мътните го взели! — каза Рандъм. — Гръмна! В името на Еднорога, защо точно аз? Нали се опитвам да управлявам в мир?!
— Може ли да опитам и аз, татко? — попита Мар-тин. — Винаги ми се е искало да го направя.
— Защо не? — каза Рандъм. — Мерлин, нали у теб има още няколко патрона?
— Да — казах аз, потърсих ги из джобовете си, измъкнах останалите два и ги подадох на Рандъм. — Еди-ният от тях може и да не гръмне. Забравих кой точно беше.
— Добре.
Рандъм взе и двата и зареди единия от тях. После подаде оръжието на Мартин и започна да му обяснява как се борави с него. От коридора долетяха първите признаци за вдигнатата тревога.
— На път сме да вдигнем цялата охрана на двореца на крак — отбелязах аз.
— Чудесно — каза Рандъм, докато Мартин вдигаше пушката, за да се прицели. — Малко неподправена тръпка от време на време хич няма да им навреди.
Карабината изръмжа, а бронята звънна за втори път. Изуменият Мартин бързо върна оръжието на баща си. Рандъм погледна последния патрон и каза:
— Какво пък толкова! — След това зареди и него в магазина и натисна спусъка без да се колебае.
Последва поредното иззвъняване на бронята, плюс звука от рикушета.
— Май съм си объркал призванието — отбеляза Рандъм.
След като Рандъм благодари на стражите за тяхната бдителност и добрата реакция на тренировъчната тревога, а аз дочух някой да мърмори, че кралят май си е сръбнал повечко, тримата се върнахме в библиотеката.
— Намерих третия патрон в джоба на Люк — отвърнах аз на въпроса, който ми зададе Рандъм, и се впуснах да обяснявам подробностите.
— Не мога да си позволя да остана повече в неведение относно Люк Рейнард — каза той накрая. — Как си обясняваш факта, че успях да изстрелям и третия патрон?