— То може да претърсва Сенките така, както се прелиства книга или както се разтваря колода от карти — казах аз. — Програмирай го да провери за каквото и да е и то ще държи определения обект под око вместо теб. Бях намислил да ви изненадам с него. Чрез него можем лесно да разберем дали нашите врагове подготвят нещо или пък да проследим протичането на някой Буря на Сенките, или…
— Чакай малко — каза Рандъм, вдигайки ръка. — Как така това устройство успява да се рови из Сенките? Какво точно му позволява да го стори?
— Казано накратко — обясних аз, — то създава ефект, близък до тоя от задействането в един миг на множество Карти и така…
— Спри. Върни назад. Как си успял да напишеш програма, която да създава Карти? Мислех си, че те могат да бъдат сътворени само от същество, преминало през Лабиринта или през Логрус.
— Да, но в този случай — казах аз, — моето устройство представлява магически обект от ранга на меча на татко — Грейсуондир. Вплетох в неговия дизайн елементи от Лабиринта.
— И се канеше да ни изненадаш с това устройство?
— Да, веднага щом успеех да го завърша.
— А кога точно трябваше да стане това?
— Не съм съвсем сигурен. Трябваше да събера определено количество от данни, за да завърша окончателно програмите за него. Бях му поставил тази задача преди известно време, но така и не успях да проверя какъв е резултатът.
Рандъм си наля още кафе и отпи от него.
— Не мога да разбера как чрез това устройство ще могат да се спестят чак толкова усилия и време — каза той малко след това. — Да речем, че ме интересува нещо от някоя определена Сянка. Тогава аз бих отишъл лично дотам или пък бих изпратил някого. Ти твърдиш, че вместо това мога да използвам твоето изобретение. Но нали пак ще трябва да изгубя известно време, за да отида до мястото, където го държиш?
— Не — казах аз. — Би могъл да използваш за това дистанционен терминал.
— Дистанционен терминал ли?
— Точно така.
Измъкнах моите Карти на Амбър и извадих една от тях, на която бе нарисувано сребърно колело на тъмен фон.
— Как я използваш? — попита Рандъм.
— Както и всички останали Карти. Искаш ли да се свържем?
— Направи го ти — каза той. — Аз ще гледам.
— Добре — отвърнах му аз. — Но тъй като трябва да бъдат събрани още доста данни, едва ли ще успея да ти демонстрирам кой знае какво.
— Искам по-скоро да видя как действа, отколкото да получа някаква особено важна информация.
Аз вдигнах картата и се загледах в нея с окото на съзнанието си. Няколко мига по-късно контактът беше установен. Аз призовах своето творение.
Последва леко изпращяване и аз долових аромата на йонизиран въздух, а блещукащото колело с диаметър около три метра се материализира пред нас.
— Намаляване на размера на терминала — заповядах аз.
Размерите на колелото се намалиха около три пъти преди да спра процеса с новата си заповед. Сега то приличаше на бледа рамка на картина. В него проблясваха от време на време искри, а в пространството, оградено от неговата рамка, се виждаше леко накъдреният образ на другия край на стаята.
Рандъм понечи да протегне ръка към него.
— Недей — казах аз. — Можеш да получиш шок. Все още не съм разкарал всички бъгове.
— Значи може да предава енергия?
— Ами да. Дребна работа.
— И ако му заповядаш да излъчи енергия…
— О, разбира се. Би трябвало да е в състояние да захранва дистанционния терминал, както и скенерите, които претърсват Сенките.
— Значи искаш да кажеш, че би могло да достави енергиен заряд дотук?
— При съответната заповед, да.
— А в какви граници?
— В зависимост от ресурсите.
— И колко големи са неговите ресурси?
— Ами, теоретично, цялата планета е на негово разположение, но…
— Да речем, че му заповядаш да се материализира тук, зад гърба на някого, да създаде мощен заряд и да го изпразни в тялото на човека, това ще бъде равносилно на електроекзекуция, нали?
— Мисля, че да — казах аз. — Напълно е възможно, но неговото предназначение е съвсем друго…
— Мерлин, твоята изненада наистина успя да ме изненада. Само дето хич не съм сигурен какво да си мисля.
— Съоръжението е обезопасено — обясних аз. — Никой не знае къде се намира. Никой не ходи на това място. Единствено аз притежавам неговата Карта. Никой друг не може да се добере до него. Канех се да нарисувам само още една Карта — за теб, и да ти обясня как работи то, веднага щом успея да го завърша.
— Трябва да си помисля сериозно по въпроса…
— Чък, колко Бури на Сенките протичат в момента на разстояние пет хиляди воала?
Отговорът прозвуча така, сякаш го бе произнесло колелото: