Той замълча за няколко секунди и след това сви рамене.
— Ще спечеля или ще загубя. Длъжен съм да опитам.
— Защо на 30-ти април? — попитах аз изведнъж. — Кажи ми.
— На тази дата научих за пръв път за смъртта на баща си.
Той опря ръце в камъка и го добута така, че да блокира напълно изхода. Последваха няколко бързи удара с чук.
— Люк!
Не ми отговори. Виждах сянката му през прозрачния камък. След малко той се изправи и после се изгуби от погледа ми. Ботушите му изтрополяха на земята.
— Риналдо!
Той отново не ми отговори и аз чух как стъпките му се отдалечават.
Броя дните по изсветляването и смрачаването на кристалните стени. Вече измина повече от месец, откак съм затворен, а нямам представа как тече времето в съотношение с другите Сенки. Обиколих всяка зала и ниша от тази прекрасна пещера, но така и не намерих изход. Моите Карти са неизползваеми тук, картите от другата колода, които нарекох Козовете на Съдбата, също. Магията ми е напълно безсилна. Явно стените на пещерата, които са досущ като камъка върху пръстена на Люк, не й позволяват да проникне отвън. Започвам да си мисля, че една временна лудост би била добре дошла за мен, но разумът ми отказва да капитулира пред тази възможност. Прекалено много загадки се въртят из него — Дан Мартинес, Мег Девлин, моята Лейди от Езерото… Защо? И защо той — Люк, Риналдо, моят враг — бе прекарал толкова време с мен? Трябва да намеря начин да предупредя останалите. Ако той успееше да обърне Дяволския чекрък срещу тях, мечтата на Бранд и моят кошмар щяха да се превърнат в реалност. Сега осъзнавам, че допуснах твърде много грешки… Прости ми, Джулия… Ще огледам отново стъпка по стъпка своя затвор. Не може да няма поне една пукнатина в неговата ледена логика, пукнатина, срещу която да хвърля своя ум, крясъците си и горчивия си смях. Из тази зала, надолу по тунела — синьото е навсякъде. Сенките не могат да ми помогнат да се измъкна, защото тук няма Сенки. Аз съм Мерлин Затворения, син на Коруин Изчезналия. Моята мечта за светли дни се обърна срещу мен. Обикалям из затвора си като привидение. Не мога да оставя всичко да завърши така. Може би следващият тунел, или по-следващият…