— Леко на завоите — казах аз. — Съвсем му изтървах края. Значи тя започна да се държи особено и у нея се появиха някакви странни интереси? Какви по-точно? Наистина нищо не разбирам, а много ми се иска.
Той се изправи и тръгна към дъното на помещението, като ми кимна да го последвам. Последвах го.
Когато стигнахме до лавиците, препълнени с книги за природосъобразната медицина, екологично чистото селско стопанство, бойните изкуства, билколечението и раждането при домашни условия, Рик забави крачка, но ги подмина и спря до секцията с книги за ортодоксалния окултизъм.
— Ето — каза той. — Тя взе няколко от тези, върна ги, и взе още.
Свих рамене.
— Това ли е всичко? Не ми звучи никак странно.
— Само дето тя ги взе съвсем насериозно.
— Доста хора го правят.
— Оставете ме да довърша — продължи той. — Тя започна теология и дори отиде на няколко сбирки на местната група. Доста бързо се отказа от това и тогава се срещна с хора, които имаха различни контакти и връзки. Много скоро вече се мотаеше със суфисти, гурдеефяни и дори с някакъв шаман.
— Интересно — казах аз. — А с йоги?
— С йоги не. Когато й зададох същия въпрос, Джулия ми отговори, че търси сила, а не самадхи. Както и да е, тя продължи да завързва все по-странни познанства. Атмосферата взе да става твърде разредена за мен и аз й казах сбогом.
— Защо ли го е правела? — промърморих аз замислено.
— Ето — каза той. — Хвърлете един поглед.
Той ми връчи някаква черна книга и отстъпи назад. Взех я. Беше издание на Библията. Погледнах бележките за издателя.
— Специално издание ли е? — попитах аз.
Той въздъхна.
— Не. Прощавайте.
Взе книгата и я върна на рафта.
— Извинете ме за минутка — каза Рик. После се върна на щанда и измъкна изпод него една картонена табелка. На нея пишеше „Почивка. Ще бъде отворено в…“, а до надписа имаше циферблат с подвижни стрелки. Той ги нагласи така, че да показват половин час по-късно и отиде, за да закачи табелката на входната врата. След това спусна резето и ми махна да го последвам в една стая отзад.
В стаята имаше бюро, няколко стола и картотека на книгите. Рик седна зад бюрото и ми предложи с жест най-близкия стол. Аз седнах. Той включи телефонния секретар, отмести куп формуляри и писма от плота, отвори някакво чекмедже и извади оттам бутилка „Кианти“.
— Какво ще кажете за по чашка? — попита Рик.
— Защо не? Благодаря.
Той стана и отиде до вратата на малката умивалня. Взе две чаши и ги изплакна. После ги донесе на бюрото, напълни ги и побутна едната към мен. И на двете имаше надпис „Шератън“.
— Извинявай, че ти тикнах така Библията — каза той, вдигна чашата си и отпи.
— Изгледа ме така, сякаш очакваше да изчезна сред кълбо от дим.
Рик кимна.
— Убеден съм, че причината тя да търси сила, беше свързана с теб. Занимаваш ли се с някаква форма на окултизъм?
— Не.
— Тя казваше понякога, че не е изключено дори да си някакво свръхестествено създание.
Изсмях се. Той също, миг по-късно.
— Не знам — каза след това. — Има доста странни неща в тоя свят. Едва ли всяко от тях е реално, но…
Аз свих рамене.
— Кой знае? Та значи ти мислиш, че Джулия е търсила някаква система, която да й даде силата да се защити от мен?
— С такова впечатление останах.
Отпих глътка от виното.
— Това е абсолютна безсмислица — му казах. Но въпреки това знаех, че вероятно е било точно така. И ако я бях принудил да влезе в досег с онова, което бе отнело живота й, това означаваше, че в известен смисъл съм отговорен за смъртта й. Ненадейно към болката ми се прибави и чувство за вина.
— Довърши си разказа — казах аз.
— Това е почти всичко — отвърна той. — Уморих се да слушам хора, които непрекъснато искаха да обсъждат вселенски идиотщини и си тръгнах.
— И това е всичко? Тя успя ли да намери подходящата система, подходящия гуру? Какво се случи след това?
Рик отпи голяма глътка и впери поглед в мен.
— Аз наистина я харесвах — каза той.
— Вярвам ти.
— Тарот, Кабала, Златна Зора, Кроули, Фортуна — ето това се случи.
— Задържа ли се при някой от тях?
— Не съм сигурен, но мисля, че да. Научих за това след известно време.
— Ритуална магия, значи?
— Нещо такова.
— Кой се занимава с нея?
— Доста хора.
— Искам да кажа, с кого се е свързала Джулия? Чувал ли нещо за това?
— Мисля, че с Виктор Мелман.
Погледна ме в очакване. Поклатих глава.
— Съжалявам, името не ми говори нищо.
— Странен човек — каза Рик замислено, после отпи от чашата си и се облегна назад, като скръсти ръце зад тила си и изви лакти напред. Загледа се в мивката. — Чух… чух да се говори — от доста хора, на които може да се вярва, че у него има нещо, че е постигнал някакво просветление, че има особена сила и понякога може да бъде велик учител. Но имал също така и проблеми с егото си, които явно вървят ръка за ръка с нещата от тоя сорт. Освен това имало и някои доста неприятни подробности. Чувал съм дори, че това не било истинското му име, че бил картотекиран като престъпник и че бил по-скоро шарлатанин, отколкото истински маг. Не знам. Иначе той е художник, при това доста добър. Картините му се продават като топъл хляб.