Бащата на Джей, преуспяващ собственик на компания за хлебни изделия, бе натрупал богатството си от „Тримбъл“, популярен хляб за отслабване, но така и не беше успял с парите си да компенсира липсата на добро възпитание. Той криеше своята несигурност зад фасадата на грубоват веселяк, обгърнат в облак цигарен дим, и караше Джей да изпитва неудобство заради особения начин, по който произнасяше гласните, типичен за Ийст Енд, и крещящите костюми. Самият Джей винаги бе смятал за себе си, че принадлежи към друга порода, по-жилава, по-сурова. Това беше голяма грешка.
Те бяха трима. По-високи от него, по-големи — може би на четиринайсет или петнайсет, — вървяха по пътеката край канала, като някак странно се поклащаха: наперена походка, която показваше, че се чувстват господари на тази територия. Джей инстинктивно изключи радиото и приклекна в сенките, дълбоко възмутен от собственическото им поведение. Единият се наведе и бръкна с пръчка във водата, другият драсна клечка кибрит о дънките си и запали цигара. Джей предпазливо ги наблюдаваше, сгушен в сянката на едно дърво, и чувстваше как настръхва. Момчетата изглеждаха опасни, приличаха на бандити със своите дънки, ботуши с ципове и тениски с отрязани ръкави. Те бяха членове на племе, към което Джей никога не би могъл да принадлежи. Единият от тях — висок и дългурест — носеше въздушна пушка, сгушена небрежно в сгъвката на лакътя. Лицето му беше широко и гневно, с пъпки по брадичката. Очите му бяха изцъклени като топчета. Вторият стоеше полуобърнат с гръб и Джей виждаше голия му кръст, който се подаваше изпод тениската, както и широкия ластик на долните гащи над увисналите му дънки. По гащите му имаше малки самолетчета и това накара Джей да избухне в смях, отначало тихо, в шепи, а после неудържимо, с цяло гърло.
Момчето със самолетчетата рязко се обърна и на лицето му се изписа изненада. В първия миг двамата само се гледаха. След това непознатият протегна ръка и сграбчи Джей за ризата.
— К’во прайш тука, по дя’олите?
Другите двама гледаха с враждебно любопитство. Третото момче — кльощаво, с дълги ръце и крака и екстравагантни бакенбарди — направи крачка напред и силно смушка Джей в гърдите.
— Май ей се’а та питах нещо.
Езикът им звучеше като чужд, почти неразбираем, смехотворна върволица от завалени гласни и съгласни, и Джей неволно се усмихна. Отново го напуши смях, не можеше да се сдържи.
— Да н’си глух или ням? — попита момчето с бакенбардите.