— Роза! Закуската! — гласът му прозвуча дрезгаво. В чинийка на масата имаше множество цигарени угарки, макар че Джей не помнеше да е купувал цигари и да е пушил. За миг изпита нещо, което приличаше на надежда. Но сред угарките нямаше „Плейърс“.
На вратата се почука. Попот, помисли си той. Сигурно му носеше поредната сметка или тревожно писмо от Ник, обезпокоен от това, че Джей не беше върнал екземплярите от договорите. Джей си сипа още кафе и тръгна към вратата.
Отвън стоеше някой в безупречен сив панталон и кашмирена жилетка, модна нова прическа, шапка и червено куфарче за документи „Луи Вюитон“.
— Кери?
За миг се видя през нейните очи: бос, небръснат, опустошен. Тя се усмихна ослепително.
— Горкият Джей! Изглеждаш направо занемарен. Може ли да вляза?
Джей се поколеба. Беше прекалено спокойна. Той винаги се бе отнасял с недоверие към спокойствието на Кери. Често това беше знак за предстояща буря.
— Да. Разбира се. Добре.
— Какво чудно местенце! — тя влезе и го лъхна вълна от „Енви“. — Шкафът за семена е направо възхитителен. И гардеробът.
Кери се завъртя изящно, като се оглеждаше за свободно място за сядане. Джей свали мръсните дрехи от облегалката на стола и й кимна.
— Извинявай, че е толкова разхвърляно — започна той.
Твърде късно осъзна, че оправдателният му тон й даваше предимство. Тя му отвърна с ослепителната си усмивка, патент на Кери О’Нийл и седна с кръстосани крака. Приличаше на красива сиамска котка. Джей не можеше да отгатне какво си мисли. Никога не бе могъл. Усмивката й можеше да бъде и искрена. Кой би могъл да каже?
— Как ме намери? — той отново се опита думите му да не звучат като оправдание. — Не съм казал на много хора къде живея.
— А ти как мислиш? Ники ми каза — Кери се усмихна. — Разбира се, наложи ми се да го убеждавам. Знаеш ли, че всички се тревожат за теб. Да избягаш така. Да пазиш новия си проект в тайна.
Тя го погледна хитро и сложи ръка на рамото му. Джей забеляза, че очите й бяха променили цвета си — сега бяха сини, а не зелени. Джо се бе оказал прав за контактните лещи.
Той сви рамене и се почувства неловко.
— Естествено, аз напълно те разбирам — Кери прокара ръка по косата му, като отметна кичурите от челото му. Джей си спомни, че тя бе най-опасна, когато се държеше майчински, покровителствено. — Но наистина изглеждаш съсипан. Какво си направил със себе си? Не спиш ли нощем?
Джей отблъсна ръката й.
— Прочетох статията ти — каза.
Кери сви рамене.
— Да, напоследък пиша това-онова за литературните раздели — отвърна тя — струва ми се, че „Форум!“ е започнал да става прекалено елитарно предаване, не мислиш ли? Прекалено ограничено.
— Какво стана? Не ти ли предложиха нова поредица?
Кери вдигна вежди.
— Скъпи, научил си се на сарказъм — каза. — Толкова се радвам за теб. Но сега Канал 5 ми даде чудесна идея — Кери погледна овесените ядки, кафето и плодовете на масата. — Може ли? Умирам от глад — Джей я гледаше как си налива пълна чаша кафе с мляко. Очите й се спряха на чашата в ръката му. — Станал си истински провинциалист. Искам да кажа… Пиеш кафе в глинени чаши и пушиш „Голоаз“ на закуска. Компания ли очакваш или по-добре да не питам?
— Грижа се за детето на една съседка — каза й Джей, като се мъчеше да не се оправдава. — Само за няколко дни, докато се оправи с наводнението.
Кери се усмихна.
— Колко мило! Сигурна съм, че мога да отгатна чие е детето. След като прочетох ръкописа ти…
— Ти си го чела?
Дотук с опитите да се защити. Кери не можеше да не е забелязала как ръката му трепна и горещото кафе се разплиска по пода. Тя отново се усмихна.
— Хвърлих му бегъл поглед. Този наивен стил е много свеж. Много модерен. И какъв поразителен усет за атмосфера — не можах да устоя, прииска ми се да видя всичко с очите си. После като видях колко добре може да се впише книгата ти в моята програма…
Джей поклати глава. Болеше го и не можеше да се отърси от мисълта, че е пропуснал нещо важно.
— Какво имаш предвид?
Кери го погледна с насмешливо нетърпение.
— Е, тъкмо смятах да ти кажа. Имам предвид програмата на Канал 5, разбира се — каза тя. — „Нови пасища“. Ще разказва за англичани, живеещи в чужбина. Едно от онези предавания за пътешествия и начин на живот. И когато Ники ми спомена за това чудно място — плюс всичко, което става с книгата ти, — стори ми се страхотно съвпадение.