— Почакай малко — Джей остави чашата си с кафе. — Нали не мислиш да ме включиш в тези свои планове?
— Защо не? Разбира се — нетърпеливо отвърна Кери. — Мястото е идеално. Вече говорих с някои от местните хора и те проявиха страхотен интерес. И ти си идеалният човек. Само помисли за рекламата. Когато излезе новата ти книга…
Джей поклати глава.
— Не. Не ме интересува — каза. — Виж, Кери, знам, че се опитваш да помогнеш, но последното, което ми трябва сега, е реклама. Дойдох тук, за да бъда сам.
— Сам? — възкликна Кери с ирония. Джей забеляза, че тя гледа някъде зад него, към кухнята. Той се обърна. Роза стоеше на вратата с червената си пижама с блеснали от любопитство очи. Разрешената й коса стърчеше във всички посоки.
— Salut!36 — каза Роза усмихната. — C’est qui, cette dame? C’est une Anglaise?37
Усмивката на Кери се разшири.
— Ти сигурно си Роза — каза тя. — Много съм слушала за теб. И знаеш ли, миличка, все си мислех, че си глуха.
— Кери — Джей я погледна с раздразнение и неудобство. — Можем да поговорим по-късно. Точно сега моментът не е особено подходящ. Разбра ли?
Кери мързеливо отпи от кафето си.
— Няма нужда да се церемониш с мен — каза. — Какво прекрасно малко момиченце! Сигурна съм, че е одрала кожата на майка си. Имам чувството, че вече ги познавам. Толкова е мило от твоя страна, че си заимствал всичките си герои от реално съществуващи хора. Това е почти roman-a-chef38. Сигурна съм, че ще се впише чудесно в предаването.
Джей я погледна.
— Кери, няма да участвам в никакво предаване.
— Сигурна съм, че ще си промениш мнението, когато ти се удаде възможност да помислиш за това — каза тя.
— Няма да го променя — отвърна Джей.
Кери вдигна вежди.
— Защо не? Това е просто чудесна възможност. Може да помогне за кариерата ти.
— И за твоята — сухо отбеляза той.
— Може би. Толкова ли е лошо? В края на краищата, след всичко, което направих за теб — след труда, който вложих в теб, — може би ми дължиш нещичко в замяна. Може би когато всичко се уталожи, аз ще имам възможност да напиша биографията ти, да направя проникновени разкрития за Джей Макинтош. Все още мога да допринеса много за кариерата ти, знаеш ли? Само ми позволи да го направя.
— Да ти дължа нещичко? — някога той би се ядосал от тези думи. Дори би се почувствал виновен. Но сега му беше почти забавно. — Твърде често си ме изнудвала с това, Кери. Вече не върши работа. Емоционалното изнудване не е добра основа за една връзка. Никога не е било.
— О, моля те — Кери едва се сдържаше. — Какво разбираш ти? Единствената връзка, която някога те е интересувала, е с онзи стар лъжец, който си е направил шега с теб и те е изоставил, когато си му омръзнал. Джо това, Джо онова! Може би сега, когато е мъртъв, ще пораснеш, за да проумееш, че парите, а не магията, движат света.
Джей се усмихна.
— Това беше доста злобно — кротко каза той. — Но както сама отбеляза, Джо е мъртъв. Вече не става въпрос за него. Може би той беше причината да дойда тук в началото. Може би се опитвах да пресъздам миналото. Да бъда Джо. Но вече не.
Кери го погледна.
— Променил си се — отбеляза.
— Може би.
— Отначало помислих, че е заради мястото — продължи тя. — Заради това жалко малко селце с единствената си табела и дървените къщи край реката. Би било толкова типично за теб да се влюбиш в такова място. Да си направиш нов Поуг Хил. Но не е това, нали?
Той поклати глава.
— Не, не съвсем.
— По-сериозно е. И е толкова очевидно — тя се изсмя. — Типично в твой стил. Намерил си тук своята муза, нали? Тук, сред смешните кози и глупавите малки лозя. Каква чудна романтика. Колко типично за теб.
Джей я погледна.
— Какво имаш предвид?
Кери сви рамене. Тя успяваше да изглежда едновременно развеселена и злобна.
— Познавам те, Джей. Ти си най-големият егоист, когото някога съм срещала. Никога не би направил услуга на някого. Защо тогава се грижиш за детето й? Всеки ще види, че не само мястото те привлича — Кери се изкиска злъчно. — Знаех, че някога ще се случи — заяви тя. — Знаех, че някой ще успее да разпали огъня. Някога дори вярвах, че това ще бъда аз. Бог ми е свидетел, че направих много за тебе. Заслужавах да бъда аз. Какво е направила тя за теб? Знае ли изобщо за твоята работа? Интересува ли я?
38
Роман ключ — роман, описващ реални хора и събития, маскирани от автора като литературни герои (фр.). — Бел.прев.