— Ела тук, Роза — каза той тихо. — Време е да си вървим.
— Излиза, че си много популярен тук — каза Кери. — Представям си, че след „Нови пасища“ ще станеш местният герой. Ще съживиш това място.
Джей не й обърна внимание.
— Роза — каза отново.
Детето въздъхна театрално и стана.
— Наистина ли ще ни показват по телевизията? — полюбопитства Роза, докато обуваше ботушите си. — И маман, и теб, и всички? Ние имаме телевизор у дома. Аз обичам да гледам „Кукуригу, петльо“ и „Нашите приятели животните“. Но мама не ми позволява да гледам „Кино в полунощ“ — тя направи гримаса. — Много се целуват.
Джей я улови за ръка.
— Никого няма да показват по телевизията — каза.
— О!
— Не мисля, че имаш избор — невъзмутимо отбеляза Кери. — Ще направя предаването с теб или без теб. Писател, влияние, герои, знаеш как става. Преди да се усетиш, всички ще се втурнат насам, за да видят селото на Джей Макинтош. Наистина ще ми благодариш.
— Стига, Кери.
— О, за Бога! Човек ще си помисля, че съм допряла пистолет до главата ти. Хората биха отрязали дясната си ръка за подобна безплатна реклама.
— Не и аз.
Тя се разсмя.
— Винаги трябва да върша всичко сама — отбеляза весело. — Срещи, интервюта. Подходящите партита, контакти. А сега ти си вириш носа и се отказваш от такава страхотна възможност — и за какво? Кога ще пораснеш, скъпи? Ексцентричността вече не е на мода.
Говореше точно като Ник. За миг Джей се усъмни, че двамата заедно са замислили това, че са се уговорили помежду си.
— Не искам хората да се стичат тук — каза той. — Не искам туристи, заведения за бързо хранене, магазини за сувенири в Ланскене. Знаеш какво прави подобна реклама с такова място.
Кери сви рамене.
— Струва ми се, че това място се нуждае точно от реклама. Сега е пълно мъртвило — тя се загледа в ноктите си и се намръщи. — Освен това не си ти този, който решава, нали? Не виждам кой тук ще обърне гръб на новите възможности за работа.
Имаше право, разбира се. И това беше най-лошото. Инерцията щеше да помете всичко, независимо дали той искаше или не. Джей си представи Ланскене като Поуг Хил, пометен от необратимите промени на живота.
— Не и тук. Тук това няма да се случи.
Докато вървеше по улицата, смехът на Кери го преследваше.
61
Мари пристигна в седем, както обикновено. Носеше бутилка вино и плетена кошница с капак. Беше измила косата си и за пръв път, откакто Джей я познаваше, беше облякла дълга червена пола с черния си пуловер. Така изглеждаше по-различна, приличаше на циганка. Устните й бяха леко освежени с червило. Очите й блестяха.
— Тази вечер ми се празнува — обяви тя и сложи бутилката на масата. — Донесох малко сирене, пастет от гъши дроб и хляб с ядки. Има и сладкиш, и бисквити с бадеми. И няколко свещи.
Мари извади два месингови свещника и ги постави на масата.
После сложи в тях свещи.
— Приятно е, нали? — попита тя. — Не мога да си спомня кога за последен път сме вечеряли на свещи.
— Миналата година — отбеляза Роза кисело. — Когато генераторът се повреди.
Мари се засмя.
— Това не се брои.
Тази вечер тя беше по-спокойна и отпусната, отколкото Джей я бе виждал някога. Двете с Роза сложиха на масата ярки цветни чинии и кристални чаши за вино. Роза набра цветя от градината, за да украси масата. Вечеряха пастет от гъши дроб, намазан на хляб с ядки, и пиха вино от избата на Мари, което имаше вкус на мед, праскови и печени бадеми, после хапнаха салата и топло козе сирене. След това пиха кафе със сладкиш и петифури. По време на малкото пиршество Джей опитваше да събере мислите си. Беше заръчал на Роза да не споменава за ходенето си в Ланскене. Момичето беше весело, настояваше да получи canard39 — бучка захар, намокрена във вино, — като тайно хранеше Клопет под масата с останки от вечерята, а после, когато изгониха козлето в градината — през полуотворения прозорец. Мари беше жизнерадостна, разговорлива и хубава на златистата светлина. Всичко бе съвършено.
Казваше си, че изчаква подходящия момент. Разбира се, даваше си сметка, че за това няма подходящ момент, а само тактика на отлагане. Трябваше да й каже, преди да е научила сама. Или, още по-лошо, преди Роза неволно да е споменала нещо.
Но в хода на вечерта ставаше все по-трудно и по-трудно да се реши. Той се умълча. Заболя го глава. Мари като че ли не забелязваше. Тя разказваше с подробности за следващия етап от работата по отводнителната система, за разширяването на избата, за облекчението си от това, че въпреки всичко тази година ще има грозде за вино, макар и много по-малко, за оптимизма си за следващата година. Имаше намерение да купи земята, когато изтече договорът за аренда. Казваше, че има пари в банката плюс петдесет големи бъчви вино в избата, които чакаха най-подходящия момент за продажба. Земята в Ланскене беше евтина, особено зле отводнена земя като нейната. След лошото лято цените можеха да паднат още повече. А Пиер-Емил, който бе наследил имота, не умееше да се пазари. Той би се радвал да получи колкото му дадат за фермата и лозето. Банката щеше да й отпусне дългосрочен кредит.