В продължение на няколко седмици те били щастливи заедно. Мари се грижела за Роза. Мирей стояла настрана. Тони вече не стоял на стража нощем. Но един ден, когато излязла да набере малко билки край къщата, Мари видяла полуотворената врата на обора. Отишла да я затвори и видяла вътре колата на Патрис, лошо скрита, под няколко бали слама.
— Отначало отричаше — каза Мари. — Точно като момченце. Отказваше да приеме, че съм видяла колата. После изпадна в едно от своите гневни състояния. Нарече ме уличница. Обвини ме, че съм се срещала с Патрис зад гърба му. Накрая призна. Каза, че в онзи ден завел Патрис в обора и го убил с лопата.
Той не показвал следи на разкаяние. Нямал избор. Ако някой бил виновен, това била Мари. С наивна усмивка на провинил се хлапак обяснил как вкарал колата в обора и я скрил, а после заровил трупа някъде в имота.
— Къде? — попитала Мари.
Тони отново се усмихнал и поклатил глава.
— Никога няма да разбереш.
След това състоянието му значително се влошило. Прекарвал часове насаме с майка си, после се затварял в стаята си и гледал телевизия. Дори не поглеждал Роза. Мари разпознала симптомите на шизофрения и се опитала да го убеди да се върне към лечението си, но той вече не й вярвал. Мирей се била погрижила за това. Скоро след това се самоубил и Мари не изпитала нищо, освен виновно облекчение.
— След това опитах да си тръгна — продължи тя. — От Ланскене ми бяха останали само лоши спомени. Нищо вече не ме задържаше тук. Събрах си багажа. Дори резервирах билет до Париж за мен и Роза. Но Мирей ме спря. Каза, че Тони й оставил писмо, в което й разказал всичко. Патрис бил заровен някъде в имота на Фудуен откъм нашата страна или на отсрещния бряг на реката. Само тя знаела къде.
— Сега ще трябва да останеш тук — казала Мирей победоносно. — Няма да те оставя да ми отнемеш Роза. Иначе ще кажа на полицията, че ти си убила човека от Марсилия, че синът ми ми е казал това преди да умре, че се е самоубил, защото не е понасял повече тежестта на мълчанието.
— Беше много убедителна — каза Мари с лека горчивина. — Даде ясно да се разбере, че мълчи за доброто на Роза, че ще запази тайната в семейството.
След това започнала кампанията за противопоставянето на Мари на останалите хора от селото. Не било трудно; през последната година тя почти не говорела с никого и през повечето време стояла затворена във фермата. Мирей показала цялото си скрито презрение. Започнала да разпространява слухове из селото, разкрасени със загадъчни намеци. Тони бил обичан от хората в Ланскене. Мари била само чужд човек от града. Скоро започнали репресиите.
— О, нищо сериозно — каза тя. — Хвърляха фойерверки под прозорците ми. Пишеха ми писма. Тормозеха ме. От Патрис бях виждала и по-страшни неща.
Но скоро станало ясно, че кампанията на Мирей има за цел нещо повече от злобно отмъщение.
— Тя искаше Роза — обясни Мари. — Мислеше си, че ако ме прогони от Ланскене, може би ще успее да задържи Роза при себе си. Разбирате ли, не можех да й отнема Роза. Заради онова, което знаеше. А ако ме арестуваха за убийството на Патрис, и без това щеше да вземе Роза, тъй като е единствената й близка роднина.
И затова тя започнала да държи хората на разстояние от себе си. Всички до един. Затворила се във фермата и съзнателно се изолирала от всички в селото. Изолирала и Роза, като се възползвала от временната й глухота, за да заблуди Мирей. Потопила колата на Патрис в тресавището, като я оставила да потъне дълбоко в тръстиките и застоялата вода. Знаела, че това я компрометира още повече. Но трябвало да я държи някъде наблизо. На своя земя. Оставал трупът.
— Отначало го търсех — каза ми тя. — Претърсих постройките. Под пода. Методично. Но беше безсмислено. Цялата земя до тресавището беше част от имота. Не можех да претърся всеки метър.
А и наблизо била фермата на стария Емил. Тони би могъл да скрие трупа там. Всъщност Мирей вече намеквала за това със своя кисел, злорад поглед, доволна от властта и силата си. Затова Мари държала да купи тази ферма.
Джей се мъчеше да си представи какво е чувствала, когато го е виждала да ходи из къщата, да копае градината, да се разхожда сред дърветата. Как всеки ден се е питала дали днес няма да…
Той импулсивно взе ръката й в своята. Беше студена. Чувстваше как пръстите й треперят леко, едва доловимо. Възхищението към нея го главозамайваше. Възхищение от смелостта й.
— Затова не искате никой да работи на земята ви — каза Джей. — Затова не сте отстъпили земята около тресавището за строежа на новия супермаркет. Затова трябва да останете тук.