— Добре.
Вътре беше прохладно. Джей последва стареца към кухнята, голямо голо помещение с чисти дървени дъски на пода и голяма маса от борово дърво, осеяна с множество резки от нож. На прозореца нямаше пердета, но по целия перваз бяха наредени крехки зелени растения, които образуваха плетеница и спираха пряката слънчева светлина. Те миришеха приятно на пръст и това ухание изпълваше стаята.
— Това са моите доматки — поясни Джо и отвори бюфета.
Джей забеляза, че сред огрените от слънцето листа наистина растат домати — ситни и жълти, по-големи и безформени, червени на цвят или на оранжеви и зелени ивици като стъклени топчета за игра. По пода имаше още растения в саксии, наредени край стената и плъзнали нагоре по касата на вратата. В единия край на стаята имаше дървени щайги с набрани плодове и зеленчуци, подредени старателно, един по един, за да не се натъртят.
— Хубави растения — каза Джей по-скоро от любезност. Джо го изгледа присмехулно.
— Трябва да говориш с тях, ако искаш да растат. И да ги гъделичкаш — каза и посочи една дълга пръчка, подпряна на стената. На върха й беше вързана заешка опашка. — Това е моят прът за гъделичкане, виждаш ли? Такива са си доматките, обичат да ги гъделичкат.
Джей го изгледа безизразно.
— Като гледам, си имал неприятности, а? — попита Джо и отвори една врата в дъното на стаята. Показа се голям килер. — Нещо май си се сбил с някого.
Джей предпазливо му разказа. Когато стигна дотам как Зет е счупил радиото, гласът му рязко подскочи нагоре, зазвуча детински, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Спря и неудържимо се изчерви.
Джо като че ли не забеляза. Бръкна в килера и извади бутилка тъмночервена течност с две чаши.
— Трябва да пийнеш от това — каза и му сипа малко.
Миришеше на плодове, но някак необичайно, смесица от мирис на бира и сладост. Джей изгледа чашата с подозрение.
— Това вино ли е? — попита недоверчиво.
Джо кимна.
— От къпини — каза и отпи с видима наслада.
— Не мисля, че трябва… — започна Джей, но старецът нетърпеливо побутна чашата към него.
— Опитай, момче — подкани го. — Ще те посъживи.
Джей опита и се закашля. Джо го потупа по гърба и внимателно взе чашата от ръцете му, преди да е разлял течността.
— Отвратително е! — едва успя да произнесе момчето, задавяно от кашлица.
Със сигурност по нищо не приличаше на вината, които бе опитвал досега. Той познаваше вкуса на виното — в дома на родителите си често пиеше по малко на обяд или вечеря, а някои от сладките немски бели вина дори много му допадаха, — но това беше съвсем ново преживяване за него. Имаше вкус на пръст и блатна вода, а плодът бе станал кисел от времето. От танина чувстваше езика си като обложен. Гърлото му гореше. Очите му се напълниха със сълзи.
Джо като че ли се засегна. После избухна в смях.
— Малко е силничко за теб, а?
Джей кимна и се разкашля.
— Да бе, трябваше да се сетя — весело каза Джо и отново се обърна към килера. — Май ще ти трябва малко време, за да свикнеш. Само че си има живинка — нежно добави и грижливо постави бутилката обратно на рафта. — А това е най-важното.
Когато се обърна към Джей, в ръката си държеше шише жълта лимонада „Бен Шоу“.
— Това май ще ти хареса повече — каза и напълни чашата му. — А пък другото ще го пиеш много скоро, като пораснеш още малко.
Тръгна пак към килера, спря и се обърна.
— Струва ми се, че мога да ти дам нещичко за другия ти проблем, стига да искаш — отбеляза старецът. — Ела с мен.
Джей не знаеше какво има предвид Джо. Може би урок по кунг-фу или базука, останала от някоя война, гранати, зулуско копие, донесено от далечно пътешествие, специален непобедим ритник, усвоен от тибетски учител по бойни изкуства — нещо, което те предпазва от поражение. Вместо това те излязоха и заобиколиха къщата. Там под един камък на страничната стена стърчеше гвоздей, на който висеше червена торбичка от мек вълнен плат. Джо я откачи, бързо подуши съдържанието й и му я подаде.
— Вземи я — подкани го. — Ще ти върши работа на първо време. После ще направя нова.
Джей го изгледа втренчено.
— Какво е това? — попита накрая.
— Просто я носи със себе си — каза Джо. — Може в джоба, ако искаш, а може да я вържеш на конец. Ще помогне, ще видиш.
— Какво има вътре? — попита Джей и го изгледа така, сякаш старецът беше луд. Отново го обзеха подозрения.