Жозефин го стрелна с поглед.
— Сигурно е така. Но след като къщата вече е ваша…
— Помислих, че наглежда имота. Заприлича ми на пазач — Джей се усмихна. — Да ви кажа честно, не беше много дружелюбна.
Жозефин поклати глава.
— Сигурно е било така. Не ме учудва.
— Познавате ли я?
— Не много добре.
Споменаването на Мари д’Апи като че ли стресна съдържателката. На лицето й отново се появи предишният предпазлив поглед и тя се зае усърдно да търка някакво петно на барплота.
— Поне вече знам, че съществува наистина — весело отбеляза Джей. — Миналата нощ си помислих, че съм видял призрак. Предполагам, че излиза и през деня?
Жозефин кимна мълчаливо, като продължи да търка петното на барплота. Джей остана озадачен от нейната сдържаност, но беше прекалено гладен, за да продължи да разнищва темата.
Менюто не бе особено разнообразно, но специалитетът на деня — голям омлет със салата и пържени картофи — беше вкусен. Той си купи пакет „Голоаз“ и резервна запалка, а след това Жозефин му даде за вкъщи франзела със сирене, увита във восъчна хартия, заедно с три бутилки бира и торба ябълки. Джей тръгна още по светло, като сложи покупките си в найлонов плик, и бавно пое по обратния път.
Извади скрития си багаж от храстите край пътя и го занесе в къщата. Вече се чувстваше уморен и нараненият му крак започна да се обажда, но успя да довлече куфара до стаята и едва тогава си позволи почивка. Слънцето вече се беше скрило, небето бе още светло, но започваше да тъмнее. Джей донесе малко дърва иззад къщата и ги сложи в празната камина. Дървата изглеждаха прясно насечени и бяха покрити с дебела хартия, импрегнирана със смола, за да ги пази от дъжда. Поредната загадка. Той предположи, че Мари ги е насякла, но не можеше да проумее защо го е направила. Със сигурност не приличаше на човек, който поддържа добросъседски отношения. Намери празната бутилка от вино в кош за смет зад къщата. Не помнеше да я е оставял там, но в състоянието, в което се намираше миналата нощ, можеше да го е направил и да е забравил. Тогава не разсъждаваше трезво. Халюцинацията с Джо, толкова истинска, че почти повярва в нея, бе достатъчно доказателство за състоянието на ума му. Единствената угарка от цигара в стаята, където беше прекарал нощта, изглеждаше доста стара. Можеше да се въргаля тук и от десет години. Джей я разкъса на парченца и я хвърли през прозореца, след което затвори капаците отвътре.
Запали няколко свещи, после накладе огън в камината, като използва стари вестници, намерени в кашон на горния етаж, и дървата, които беше донесъл отвън. Няколко пъти хартията пламна и угасна, но накрая дървата се разгоряха. Джей внимателно сложи още дърва в огъня, като се изненада от удоволствието, което изпитва от това. В тези прости действия имаше нещо примитивно, което му напомняше любимите уестърни от времето, когато беше още момче.
Отвори куфара си, после сложи пишещата машина на масата редом с бутилките вино, доволен от гледката. Чувстваше се способен да напише нещо тази вечер, нещо ново. Не научна фантастика. Джонатан Уайнсап беше в отпуск. Тази вечер щеше да види какво може Джей Макинтош.
Той седна зад пишещата машина. Беше тромава, с пружини, пръстите се движеха по нея с усилие. Бяха изминали години от времето, когато Джей я използваше редовно, но допирът до клавишите му беше приятен и той тракна няколко думи пробно.
Звукът също бе приятен, но без хартия…
Незавършеният ръкопис на „Храбрият Кортес“ беше прибран в плик в дъното на куфара. Джей го извади, обърна първата страница и я пъхна в процепа. Машината пред него приличаше на кола, на танк, на ракета. Стаята около него се завъртя и забълбука като тъмно шампанско. Клавишите под пръстите му заподскачаха и затракаха. Той изгуби представа за времето. За всичко.
24
Името на момичето беше Джили. След това Джей започна да я вижда често в Недър Едж и понякога двамата играеха заедно край канала, събираха отпадъци и съкровища, беряха див спанак или глухарчета за семейния обяд или вечеря. Те не бяха цигани, както му обясни Джили намусена, а пътешественици, хора, които не се задържат дълго на едно място и които презират пазара на капиталистическата собственост. Майка й Маги беше живяла в колиба в Уелс, преди да се роди Джили, а след това бе решила, че е време да потърси по-подходяща среда за детето си. Оттук и караваната, стар рибарски микробус, ремонтиран и преправен така, че да побере двама души и куче.